автор: tzvetcomarinov

Изгаряше от нетърпение докато стигна при другия. Можеше и ще поиска от него помощ, защото го чувстваше верен като съзаклятник. През тия седмици откакто са толкова често и заедно, той се държеше еднакво, мълчалив и търпелив. Извади го
сега бавно от малката хралупа, където скри последния път. Увит стегнато в парцала, тайнствен и решителен, ножът сякаш и бе станал побратим. Летеше винаги безшумно и с върха напред. Не обръщаше внимание на кората и се впиваше в снагата на дървото като зъби на прегладнял хищник. И отново погледна Станка тайнствените букви по стоманата. Не разбра какво и казват, но им повярва. Усещаше със сърцето, че я подкрепят за онова, което е намислила. Няма да я чакат като ерген край чешмата, а трябва съвсем да побърза. Смачка на две на три парцала и го мушна отново в хралупата, а ножа скъта под престилката. Забрави да се огледа, както беше искала до днес, защото мисълта й вече тичаше преди нея за към пътеката дето води нагоре за кошарите.
Оглеждала бе мястото неведнъж и сега приклекна веднага зад един от храстите. Скоро дъхът й се успокои, но това я досети за още. Не бива да клечи, бързо ще й се схванат краката и ще пречи за скачане ако се наложи. Трябва да приседне, да направи дишането си възможно най-бавно и дълбоко. След него може да премисли всичко наведнъж.
Гората живееше своя живот в звуци и цветове, а пътеката се държеше като онемяла. Изглежда предчувстваше, как доста скоро върху нея смъртта ще си устрои пиршество.
Уж всичко беше премислила както трябва, а от онова, което премина сега през главата й, изпита страх и безпокойство. Белите ръкави на ризата ще се забележат и без да напряга някой толкова поглед. Веднага отчупи няколко малки клонки от храстите покрай себе си. направи го толкова тихо и безшумно, сякаш човек стои наблизо и нарочно се ослушва за това. Едрите набучи в храста зад който приседна отново, а други из по-дребните тикна между сукмана и ризата си. Забучи клонка и в шамията, което повече я развесели и дори поуспокои. Нали връстничките й там слагаха китка преди да излязат на хорото. Тя вече се хвана на своето, където вместо музиканти, птици чуруликаха музика по дърветата, а хората още не бяха се научили как да я стъпват. Ще играе тя след малко своята ръченица с Дели Кадир. Дано само ракията не му дойде много и той вземе да забрави, че трябва да опита и печено агнешко.
Ухото й не можеше да сбърка конския тропот с друго. Ездачът идваше по тая пътека, която води само до къшлите. Дни наред тя бе очаквала тоя миг, но ето сега опитваше да я изненада. Сърцето се канеше да я предаде. Задумка съвсем припряно, като при среща с голяма и неочаквано изскочила опастност. "Дели Кадир ли е върху седлото?" - запита се тя без да е наясно защо го иска. Добре, че разумът побърза да се намеси, макар да не бе го канила за това. "Има ли значение, невесто? - рече той повече да я успокои, да вдигне нейния кураж. - Кой от тримата е на коня".
Стига толкова с мисленето, време беше да стегне мускулите в снагата. Останалото го е правила толкова пъти, че не помнеше колко са. Трябва й само рязко, внезапно изправяне и още по-отсечено да бъде замахването. Нямаше как да сбърка. Върхът нали отиваше винаги там, където тя поиска. И не бива да мисли повече за движенията си, щом ги беше правила дори на сън.
Първото, което съзря между дърветата бе синия елек на ездача, останалото в очертанията сякаш остана недостъпно за нейния поглед. "От техните хора е" - прецени с увереност младата жена и това й стигаше. В селото им никой не носеше дрехи с такъв цвят, нито ги обличаха овчарите при стадата. Конят трябва сега да изпъва шия, защото където се намира е стръмно. Изкачи ли го, идва му равното и ще мине покрай нея. Животното свикнало да среща в ежедневието много хора, не изпръхтя предупредително от близостта на друг човек. Неговият ездач, завладян от мисли какво да поиска днес за гощавка от къшлите, дремеше върху седлото и пропусна момента в който жената изскочи до пътеката. Видът й ли го сепна първо или острието, което вече минаваше през елека му да търси нещо из гърдите, но турчинът успя само да извика едно много силно и диво "Вай!". Това изглежда уплаши коня повече, отколкото изправената пред очите му жена. Защото животното се изправи на задните крака, сякаш някой го халоса през муцуната с тояга. Ездачът моментално се свлече като откъснат камък по сипея през задницата, а конят освободен от досегашния товар върху гърба хукна в галоп и безумие. Сякаш преследван от цяла глутница вълци.
Изведнъж всичко в главата на младата жена заприлича на ужасен и кошмарен сън. Застана тя права като крехка фиданка, объркана и уплашена от случилото се. Не знаеше какво да прави по-нататък. Турчинът привлече нейното внимание и разсъдък. Пъшкаше. Издаваше някакви хрипове, каквито тя никога до сега не беше чувала. Изглежда от падането по гръб, желязото бе проникнало по-надълбоко в неговите гърди и сега дръжката стърчеше нагоре като отдавна поникнал и вече израстнал нагоре стрък. Причиняваше му там видимо непоносима, ужасна болка. Щом с бавни, все по-несигурни и отслабващи движения, Дели Кадир опитваше да измъкне ножа от своите гърди. В това не биваше в никакъв случай да успее. С най-бързите скокове правила някога в живота, Станка приклекна до просналия се възнак в прахоляка на пътеката мъж. Събра дланите на двете си ръце заедно, притури към тях и цялата тежест на своето тяло за да натисне още по-здраво кокалената дръжка. Хлътна до някъде в елека, а тя не разбра ясно и защо, но усети как пръстите на все още дишащия, опитват да мачкат гънките на сукмана й. Веднага пусна дръжката и отметна рязко и с досада неговата ръка от себе си. Направи го, като че ли това беше някаква гнусна и отвратителна гадинка. Повече не трябваше да й обръща внимание, защото остана тя да си лежи вече изпъната и неподвижна върху земята.
Лицата им отново бяха съвсем близо, както тогава. Сега неговото гледаше вторачено към небето и сякаш диреше там, искаше умоляващо от някого помощ. АА то наблюдаваше от много високо на кървавата сцена и остана безмълвно. Синьо и застинало като очите на Дели Кадир. Започнали да се пълнят с тъмни облачета, които не спряха да едреят, докато не запълниха и последното ъгълче от погледа на умиращия. Тънката кървавопенеста струйка, която изпълзя от устата му, опита плахо и нерешително да отиде преди тялото в земята, но се отказа. Избра да се укрие някъде по шията и в дрехите. Трябва отнякъде да се появи закъсняла искрица надежда. Веднага се впусна по сестрински да помага. "Давай отново" - прошепна тя, но се отказа. Смъртта за кой ли път победи живота, а той пак не искаше да се предаде в борбата. Веднага подшушна на младата жена, какво да прави по-нататък. Послуша го. Измъкна рязко и отведнъж ножа, както го правеха колачите по селските дворове. Избърса лъскава стомана в елека на Кадир, чужда кръв не й трябваше. Бавно го затъкна под връвта с която бе пристегнала сукмана в кръста. Странно, дали от възбудата беше това, но така и не усети, кога и къде изчезна приятелския глас. Това я обърка и паникьоса леко, не знаеше какво да предприеме по-нататък. Затова и бавно се досети, първо да свали от своите дрехи вече ненужните клонки. И веднага, по-скоро да се махне от тук и отиде надалеч.
Мозъкът в главата й успя да се притече на помощ съвсем навреме. Не бива да оставя тялото на турчина така на открито. Ако не другарите му, които можеше вече да минат всеки момент, овчар да се появи и ще вдигне гюрултия. Хвана тялото на чалмалията за глезените и го дръпна така, както хищниците влачат своята плячка. И веднага си даде сметка, тежкото мъжко тяло много бързо ще изцеди силите от нейната снага. Горната страна от гората имаше повече храсти. По-лесно ще го скрие в тях, но стръмното ще я застави да се провира и така ще си пречи. Отказа се. Нека бъде по нанадолнището, дето и старата шума ще помага на влаченето. Няма да прави опит да го скрива, другарите му са изкусни в лошите работи. Затърсят ли го, скоро ще го и намерят.
За миг отправи последен поглед към лицето на тоя, когото влачеше подире си. Миналогодишна шума и дребни клечки бяха полепнали навскякъде около устата и кръвта по шията. Гледката вече бе станала достатъчно плашеща, да преобърне стомаха и на мъж виждал какво ли не с очите, но тя не усети дори натиск в близост до гърдите си.
Помисли да метне върху тялото няколко клонки и сухи листа, но веднага се отказа. Шумоленето и звукът от чупене, лесно ще впечатлят някой дето е наблизо или минава сега по пътеката. И без друго ще го намерят, знаеше добре. Ако не ловджийски хрътки, кучетата на овчарите ще се разлаят и доведат своите стопани. Трябва да бяга от лошото място. И едва сега забеляза нещо, което я изплаши повече от мига в който видя мътнеещите очи на своята жертва. Широкото кърваво петно избило върху синия елек на турчина. "Това беше за татко" - каза Станка на ума си. И на глас да бе го изрекла, от напрежение и сграбчилите я вълнения, нямаше да ги различи. Знаеше, че това трябва да се направи. Живите винаги се прощават с мъртъвците, а тя дори не опита. "Да ти прости оня горе, щом ти позволява да вършиш лошотиите". Само то се появи в нейната глава, но вече много по-късно. Нейните нозе бяха отнесли снагата й надалеч от оная пътека, дето води до къшлите и печените агнета.

Цветко Маринов