автор: filifjonkata

Тоя февруари... Не! Не "тоя" февруари в смисъл на този конкретен февруари. Де да беше само той. Използвам „тоя” като евфемизъм. Или като чушка за гньетене, която можеш да натъпчеш с цялата пиперлива изразителност извираща от изтерзаната ти зимна душа.
Та тоя февруари, казвах, дето не знам кой го е набедил за най-краткия месец (сигурно някой от онези учени люде, които си мислят, че времето се измерва с числа), всъщност е най- дългият месец в годината. Дори понякога си мисля, че сам по себе си е година в годината. Цяла петилетка! И преизпълняваш всичките си норми за чакане.
Все чакаш да свърши, а той все не свършва. Бре, потентна работа! А уж се движи като охлюв с двигателни увреждания. Ама на забавен каданс. Или като трабант – ветеран от войната. От Пуническите войни. При това по баир. По заледен баир. Назад.
Докато другите месеци, особено любимите ти, фучат като BMW-та на мутри по бат’-бойкова магистрала. От онези, дето прелитат покрай теб със скорост по-бърза от мисълта ти и докато успееш да формулираш някой въпрос от рода на "Ъъъъ... кво беше туй?!", те вече са стигнали до границата. До руско-казахстанската граница. Щото, съдейки по скоростта им, имат резервиран ресторант в Шанхай за вечеря. А вече преваля пладне.
Та чакаш, да речем, любимия си април. Тънеш в сладостна нега, представяш си цъфнали вишни, терцети и квартети от белкантови косове, трепетни пчелички, цветни ухания, великденски камбани. И над всичко това - едно тържествено, звънко-синьо небе.
Но най-вече си представяш, че както дойде април, ще е все април. Както сега е все февруари. От около година и четвърт. Само че докато февруари го водиш с ден-два, т.е. събуждаш се сутрин и се питаш "Днес 13-ти ли е или 14-ти?", с надежда, че ще се окаже 15-ти, а то всъщност е 11-ти, с април се случва точно обратното. Събуждаш се, откриваш, че е Първи май и април си е отишъл с целия си реквизит от цъфнали вишни. А уж почна вчера.
Остави това. Идва април и започва да се изживява като февруари. Отказва да ти отпусне и два квадратни сантиметра синьо небе. Все облаци и дъжд. И за капак - сняг по Великден. Ама такъв сняг на парцали, че се чудиш дали да не пробуташ козунака като панетоне на комшийката и да не спретнеш набързо едни постни сарми.
Нищо де. Поне има равновесие в природата. Щото по Коледа не е паднала и снежинка. Дори бадемите са си поставяли екзистенциални въпроси от рода на "И ся кво? Да цъфтя или да изчакам до Нова Година?".
Нейсе. Та днес 28-ми ли е или вече да вадя мартеничките? О, не, 27-ми! Още цял ден и половина! Което на колко геологически епохи нормално време се равнява?