автор: suleimo

Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град. Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищата и ми носеше цветя.
Веднъж го хванаха и остана без отпуск цял месец, а на мен ми се видя година.

През този период нашите се опитаха да ме оженят за друг. Не одобряваха Ники за зет. Не бил финансово симпатичен. Намериха ми образован мъж, завършил в Москва. От добро семейство бил, имотен. Е... видяхме се, но когато сърцето ти бие за друг, всичко е ясно.

Съдбата е странно нещо. След време разбрах, че се е оженил за момиче, с което сме родени на една дата, в една стая и носим еднакви имена. За зла участ и двамата загинаха в нелепа катастрофа. Тогава разбрах, че някои неща не трябва да се насилват, а да се оставят да следват собствения си ход.

И така, казармата траеше точно 3 години 3 месеца и 10 дена. Да, правилно сте видели, не е грешка. Само тези, които са служили и тези, които са чакали, ще ме разберат.

Ники се уволни. Нямаше много време да се наслади на свободния живот. Трябваше да плава по моретата. Имаше тригодишен договор да изпълнява.

Аз се преместих в малък апартамент. Вече си имахме гнезденце.

Чакам моя Ники да се прибере от първото плаване. Звъни се на вратата. Гледам през шпионката, няма никой, но нещо ми се червенее на земята. Отварям и какво да видя -цветя, посипани от втория до първия етаж, а на площадката с разперени ръце ме чака любовта. Такъв си е той, романтичен. Крие шоколади по шкафовете, като им лепи любовни послания с указание, къде да открия другия шоколад. На такива невероятни места съм намирала и то след 2-3 месеца. Казах му, че така ще надебелея. Отговори ми, че всякак ме харесва. Друга песен ще запее като стана пухкава мома.