автор: erka

Светлината
в края на еднопосочната улица
е само неон -
рекламният надпис
на кварталната дупка.
Тук се събират
местните изгубени сънища
да допият тъгата
на охладнелия ден.
Мечтите им
са големи,
колкото рестото,
което оставят на бара.
Напитките
не се измерват
във течност,
а в доза внимание -
две малки
или една голяма...
всъщност
няма значение
щом като в края
всички чаши
ще бъдат във умивалника
в разтвора
на безпощадния концентрат,
отмиващ следите
от устни,
от пръсти,
от погледи...

Пет сутринта е.
Изгубените сънища
си лягат рано.

Барманът.
Катинарът.
Рестото.

На ъгъла утрото
подрежда
още топлата преса.
Там
на забавната страница
животът кръстосва съдби,
но ...
Стигат му
на отминаване
водещите заглавия.


Пет сутринта е.
Време за джогинг.