автор: tanq_mezeva

Морето ме посрещна със усмивка,
обля ме с водораслов аромат.
Бризът - хлапак със влюбена въздишка,
коси разроши, свирна под мустак.

Вълните заблестели с рой светулки,
запяха в хор, "Добре си ни дошла !".
А гларусите - бели пресмехулници,
приветливо замахаха с крила.

Брегът златист, за мене детски пристан,
нозете запрегръща с топлина.
От тук видяла първия си изгрев,
реших, с последния, от тук да се простя.

Морето приласка ме със усмивка,
усмихна се и моята душа,
разля вълна лирично-романтична
и тихо се превърна във сълза.