Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения му дял
от радости, тъги, мечти,
стремежи, болка и любов.
И ето ни-по цял ден тичаме
да гоним своята надежда.
Спъваме се, падаме
и пак напред.
Учим се от грешките.
Стремим се всеки ден
във празник да превърнем,
като мечтите си
в реалност преобърнем.
Тъй неусетно стигаме до края,
наричан "по- добрия свят".
За всички той един е, зная
и няма връщане назад.
Достойно трябва да приемем
житейския ни кръговрат:
един умира, друг се ражда-
така устроен е светът.