автор: ivliter

Гарванът кацна на любимия си сух клон на стария орех надвесен над реката. Чувстваше се сит и доволен. И тази сутрин беше намерил голямо парче сирене, което държеше сега в човката си. Докато гледаше изгряващото над планината слънце, той с вълнение се питаше: „ Дали лисицата ще ме види пак?“
Скрита в гъстия листак, лисицата внимателно следеше какво става наоколо и веднага го забеляза. Видя тя голямото парче сирене в човката му и се облиза. Прималя и – от три дни нищо не беше яла. „Веднъж успях, защо да не успея пак с онзи изтъркан вече лаф за гласа на гарвана? Той е достатъчно глупав да се върже отново на думите ми“ – така си рече Лисана и тихо се измъкна от храстите. Спря се под клона на който беше кацнал гарванът и започна пак да възхвалява красотата му. Стигна до този момент, в който трябваше да го предизвика да запее и да изпусне сиренето от човката си. Вложи всичко в ласкателния си глас.
Гарванът, както се очакваше, запя и сиренето както предния път падна право в устата на хитрата лисица. Тя го глътна бързо и доволно се усмихна. После ехидно рече:
– Глупако, няма ли да ти дойде акъла в главата? Не ти ли омръзна вече да ти вземам храната от устата все по един и същи начин.
Гарванът си беше извадил поука от онази случка, но отвърна:
– Не мога да се противопоставя на хитростта ли, Лисо. Такъв съм си – доверчив по природа.
– Стой си гладен тогава на клона – отвърна лисицата и се шмугна бързо в храстите.
Гарванът не каза нищо. Изпрати я с присмехулен поглед и си рече: „Само с хитрости далече не се стига. Хитростта и умът не са едно и също нещо. Тя не знае, че аз хубавото сиренце си го изядох, а това е менте, с вредни съставки, но твърде скоро, като се почувства зле, ще го усети.“
И доволен от себе си и стореното от него, гарванът полетя към изгряващото слънце, да се порадва на новия ден.

26. 2. 2013 г. - Троян