Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 564
ХуЛитери: 5
Всичко: 569

Онлайн сега:
:: nickyqouo
:: rosy88
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗаветното Да/втора част/
раздел: Разкази
автор: suleimo

Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи, и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса.

Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме на това изкуство. Бяхме двама млади влюбени с отворени умове без задръжки и излишни предразсъдъци. Свободен терен трудно се намираше. Вече беше дошла зимата, която беше доста люта. Морската градина беше като ледена приказка. Тя ни приютяваше. Нито студ сме усещали, нито страх, само страст.

Зимната ваканция аз трябваше да замина на спортен лагер. Режима беше строг. Всяка вечер ни проверяваха за чужди елементи по стаите. А хормоните са се развихрили, само една мисъл имахме в главите.

Ники ми беше дошъл тайно на гости. Тъкмо останахме сами и сме се отдали на любимото занимание, на вратата се чука. Чувам гласа на треньора. Беше рано за проверка. Явно някой ме беше издал.
Бяхме на четвъртия етаж. Имаше тераса и Ники чисто гол там на - 20 градуса. Отварям аз вратата и тренера прави бърз оглед. В стайте ни винаги беше разхвърлено и не забеляза мъжките дрехи. После направо към балкона тръгна.
" Ето, сега вече ми хвръкна главата"- си помислих.
Върна се, каза да си лягам и трясна вратата. Какво е станало? Да не е паднал? Пълен ужас. Излизам, няма го. Вече го виждах размазан на плочника. Сълзите ми сами потекоха. А той милия, се прехвърлил на съседната тераса и виси от парапета както майка го е родила. Беше станал на ледена висулка. Докато го стопля после, голям зор беше. Е... беше си и доста приятно.

Ще разказваме някой ден на внуците, дядо им какви каскади е правил заради баба им!


/ следва продължение /


Публикувано от hixxtam на 26.02.2013 @ 07:14:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   suleimo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 2627
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Заветното Да/втора част/" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Заветното
от doktora на 26.02.2013 @ 09:18:42
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Сюлеймо...сладурско го разказваш...и аз, така...навремето, де...сега с баба се гледаме умилително...щото хех имаме внук...а, и теб да те сполети тази радост, родила се от... размразяванетооо хехехеехех


Re: Заветното
от anonimapokrifoff на 26.02.2013 @ 12:51:51
(Профил | Изпрати бележка)
Ясно е как свършва всичко - със сватба, но пътят дотам е интересен.:))) Чакам продължението!


Re: Заветното
от apostola на 26.02.2013 @ 14:07:19
(Профил | Изпрати бележка)
Чакам продължението! Харесах!
Поздрави от мен!


Re: Заветното
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 26.02.2013 @ 14:46:50
(Профил | Изпрати бележка)
Той пак почукал. А в СССР администраторките на етажите в хотелите имаха собствен ключ и влизаха без предупреждение...В това време, заради една реплика на дама в телевизионен мост СССР- САЩ: " В СССР секс няма!" всички защищаваха нравствеността като зениците на очите си. Колко бакшиши съм раздал на бедните служителки за 8 години, като имаш предвид, че имах над 100 командировки в годината?! Успях да спестя само за Таврия(но ти за такава кола не си и чувала)
Поздрави за литературно поднесения разказ!
Щастие и успехи!
(*!*)


Re: Заветното
от Narwal на 26.02.2013 @ 18:48:39
(Профил | Изпрати бележка)
Защо ли намирам нещо познато в тази сцена?! :)) Напомня ми за едно отминало време.:)) Поздравления!


Re: Заветното
от Caniko на 27.02.2013 @ 13:28:18
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Поздрав, мила Сю,
Приятно ми беше да прочета освежаващо забавния ти разказ. Звучи по детски чисто и наивно ;-)
:-)))


Re: Заветното
от Iszaard на 27.02.2013 @ 14:36:48
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам уж дребните, назначителни на пръв поглед човешки случки, онези, които отминаваме в забързаното си всекидневие. А те крият толкова много нежност, тъга, радост, мечти, с една дума всичко, че винаги е очарователно когато някой съумее да ги вплете в една умело поднесена история.


Re: Заветното Да/втора част/
от agripina на 16.04.2013 @ 13:48:14
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми разказът, много добре е написан и искрено! Поздрави!