автор: yotovava

Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.

Това е то... Такава е смъртта.
Най-страшната от всички тишини.
Погълне ли те тази мрачина –
там няма въздух. Нито пък вини.

Потеглиш ли към тъмната страна,
нататък зейва празно и студено.
Каквото си оставил в този свят,
изтлява. И да си имал време –

от него колко ли си пропилял
в безсмислен спор със Бога и Човека
в душата си. И радост, и печал
сял си със десницата си лека.

И си пожънал само ветрове...
Каква ирония, не мислиш ли?
Растеш, растеш, узряват плодове
и най-накрая в прах да ги разсипеш...

И силата да бъдеш много вещ
стопява се. Единствената мъдрост,
която можеш с теб да отнесеш,
е познанието, че си смъртен.