Отново ни тества разделното време
дали съхранихме имунния код,
понесли по пътя вързопа си - бреме
с предсмъртна заръка "да бъдем народ".
Проклел ни е ханът и то ни достига:
еничарски данък враждата плете,
на плиткото спъва ни давеща дига,
в сърцата ни зло, като вирус расте.
Гори ни отвътре родилната болка,
изтича през прага ни младата кръв.
А ние не сещаме сякаш доколко
обречен народ сме - за евтина стръв.
Без край и начало пресява ни изпит,
кръвта ни източва безспир в крамоли,
изпречва кръстовища трудни без изход,
на съчки вързопа Кубратов дели...