автор: rudin

Изгрей отново, слънце, минало
по залезния слънцеход!
Дали с години, поистинало
сърцето – моя Господ-Бог

по пътя крета неритмично
и то към залеза клони,
но пак се сили да обича
животът, сложен на везни.

От радости или от скърби,
или от навъртян ресурс
прескача, но не ме загърби,
към изгрева преследва курс.

И като старата гемия,
щом пристан тих я позове,
листо и него ще обвие
до някое добро сърце.

От минали или от днешни
любови, слънцето изгря.
Сърцето пална свойте свещи
и с ритъм тих в деня се вля.