автор: erka

Знаеш ли,
как преписвам дните ?
На ръка.
Не под индиго.
Наклонът
на пръстите ми
всеки ден е различен
и въпреки всичко
приликата
е изумителна.
Кафето е
точно толкова черно.
С второто
паля третата.
Преглеждам...
Планирам...
Прикачам с кламери мислите.
Разделителите
накъсват времето
на срещи
и безприсъствия.
Едно оранжево
самозалепващо листче
отбелязва пауза
по средата
на всичко написано.
Днес
е почти като вчера.

Само тебе
те няма.

Странно е
как не стигаш
до графика.
Идваш
така непредвидено -
с падането
на някой
от непотребните кламери...

...и устните ти
изглеждат прозрачни

само миг

преди
от прибързаност
да ги впиеш във моите...