автор: atom

Окото ми е тъмно като космос
и някакси това не е метафора.
Звездите са венец от сериозност -
все същото е - трънен или лавров.

По своята човешка неестественост
разцветът и упадъкът са братя.
А битието действа чрез бездействие,
преди да го препъна с възприятия.

Вселената е тъмна като взора ми
и някакси това не е сравнение.
Намеря ли по свода си отвореност -
поне ще се спася от повторения.