автор: margi

Колко дни ръцете си държахме
запленени с огъня танцувахме
в ласките му не веднъж горяхме
и се превръщахме в бленуване.
Колко утрини изгрявахме със слънцето
колко нощи се превръщахме в звезди
любовта, която идваше, раздавахме
всеки дом в нея а гори.
Можете ли някакси да си представите
толкова любов в малък храм
в сърцето всяка клетка е обичане
и се моля да остана там.