автор: LeoBedrosian

В Авангарда на чувствата ни камертонно отеква Безразличието.

Безчувствието към собствените или съдбите на другите монотонничи на втората редица.

В Калейдоскопа със седем скали на сивото черните дупки на Отчаянието отскачат от мъгливото сиво на делника, а между тях се лутат градирано всички останали безнадеждия.

Стройните редици постепенно се разреждат в мърлявата тълпа от Бездушие, Безверие, Безнадеждност, Безвремие, Безумие и всички останали Без-характеристики.

Ариергардно в строй трополят Злобата, Омраза, Ярост, Реваншизъм, Нетърпеливост, Горделивост, Предразсъдъци, Злост и Уродливост кресливо размахвайки огнено-черните си лозунги и островърхи пряпорци.

Най-отзад, загърнал уродливото си тяло в черна мантия крачи кръвожадния Принц на Лукавството, Демагогията, Измамата, Мошенничеството и Лъжата. Той надзирава разюзданото си стадо и зорко следи никой да не напуска мъртвешките му редици. Крачи и дебне своя удобен и неизбежен момент.

Той е бил,
той е
и ще бъде

Повелителя на мрачните устои маршерува уверено към своя Армагедон и знае.
Той знае!