 |  "И съм ничия, Господи...", Лили Качова
Ничия съм, Господи, повярвай ми.
Чужди са ми всичките сезони.
Мога да пришпоря само вятъра,
щом реша съдбата си да гоня.
Вятърна съм, Боже, и нестигната -
ни от клетва, ни от благослов.
В стъпките ми тръни са поникнали -
ни разлистват, нито връзват плод.
Ничия съм, Боже, но се вричам-
в дар ти давам тяло и душа:
в Ада да ме пратиш, ще обичам,
в Рая да ме сложиш,ще греша.
Публикувано от viatarna на 21.02.2013 @ 11:05:21
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Ни за Рая, ни за Ада..." | Вход | 16 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.02.2013 @ 12:38:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Великолепно е, Ели!!! Аплодирам те горещо!!! |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от erka (elokolska@abv.bg) на 21.02.2013 @ 12:45:19
(Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с огромно удоволствие :)
Великолепен стих!
Браво! :) |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от mariq-desislava на 21.02.2013 @ 13:00:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре аргументиран финал. |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от roza1 на 21.02.2013 @ 14:53:07
(Профил | Изпрати бележка) | Много харесах!:)
Поздрави! |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от anonimapokrifoff на 21.02.2013 @ 14:55:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Много добра поанта. |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от delfinivoda на 21.02.2013 @ 23:33:17
(Профил | Изпрати бележка) | Жена си, знаеш да обичаш
и навярно както всеки ще грешиш.
Волна като птица, от любов се вричаш.
Като нежна струна трепва твоята душа.
---------------------------------------------
Всяка фибра в теб е любов,
всяка дума е пълна с обич.
По вятъра дочувам твоя зов,
с поглед чувствам как се вричаш.
Вървя по стъпките ти росни,
усещам те, като роза разлистена.
---------------------------------------
Чудесен стих!
Като песен и нежни струни
на арфа звънлива!
Поздрави, Ели!:)))))))))
|
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от angar на 22.02.2013 @ 08:12:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "в Ада да ме пратиш, ще обичам,
в Рая да ме сложиш,ще греша."
Два великолепни, два безсмъртни реда! Апотеоз на жизнеността, жизнерадостта, непокорството и свободата.
Но тези редове трябва да са, заслужават да са, необходимо е да са, в едно съвършено, в едно ювелирно изпипано стихотворение.
Но в стихотворението ти, според мене, две места замислят. Основното е в последния куплет:
"Ничия съм, Боже, но се вричам-
в дар ти давам тяло и душа:
в Ада да ме пратиш, ще обичам,
в Рая да ме сложиш,ще греша."
За вторите два реда вече казах - те са безсмъртни! Но първите два и вторите два реда на куплета се опровергават, отричат се взаимно. Уж съм ничия, а ти се вричам, "в дар ти давам тяло и душа", т.е. като "висока съм 170 сантиметра, тежа 50 килограма и съм цялата твоя". Монахиня ли ще ставаш?
Този куплет според мене трябва да се промени някак, и то в такъв дух:
"Ничия съм, Боже, не отричам.
Непокорна тялом и в душа.
В Ада да ме пратиш, ще обичам,
в Рая да ме сложиш -ще греша."
Освен това и първият ред на стихотворението звучи някак боязливо, покорно, извинително. Сякаш се извиняваш или оправдаваш пред Господа: "Ничия съм, Господи, ПОВЯРВАЙ МИ." За какво има да му се извиняваш и оправдаваш? Ти не трябва да се оправдаваш, а да заявяваш. На изповед ли се намираш? Защото ако си на изповед и ако приемаш, че и занапред ще се изповядваш и молиш за прошка, то стихотворението ти (и особено последните му два реда) ще фалшивеят.
"Ничия съм, Боже, необяздена", или "Ничия съм Господи, и ветрена", или "Ничия съм, Боже, непокорна съм" или нещо в този дух, но не и в смисъл "моля те, повярвай ми."
Още веднъж повтарям - последните два реда грабват, безсмъртни са, и те, заедно и с много други редове, правят и тебе безсмъртна.
За останалите наща написах така, както аз ги почувствах.
|
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от Danielita на 23.02.2013 @ 01:21:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво, много хубаво! |
Re: Ни за Рая, ни за Ада...
от florans (florans_x@mail.bg) на 11.08.2013 @ 09:24:08
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно построен стих с любимите ми антитези, които най-точно представят човешката природа и съвмостимата несъвместимост!
Има динамика, предизвикателство, лирическо откровение!
Поздрави! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 865
ХуЛитери: 2
Всичко: 867
Онлайн сега:
