автор: ladyinblack

Човек е жив и волен, а все не стига нещо.
Но не това го прави вгорчен и неспокоен.
А липсва сам в живота, простиращ се отсреща,
зад сфера от вменени илюзии какво е.

Инертен и покорен на своята представа,
с фалшива убеденост до грохване играе.
Достига хоризонта – отвъд света остава
съвсем необективен, съвсем непознаваем.

Умира и се ражда, но кредитът остава-
в битуване се плаща и трупа с лихви нови.
Но как да се прекъсне зависимост такава,
щом всеки страх възвръща свалените окови?

Едно неравновесно и тягостно вървене.
Превръщат се във бреме богатствата желани.
Напрегнато пулсират изпъкналите вени,
от стискане на зъби и жадно свити длани.

Човекът от контрасти баланса не намира,
избрал да е ведно и слуга, и господаря.
С молитвени бъртвежи през тъмното се взира.
Животът зад стъклото мълчи, но отговаря.

19.2.13
почти посветено :p
МББ