автор: pastirka

Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха - безгласни, безропотни.
В душите ни драскаше ужасът с нокът.

Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха
за вино надеждно, мечтите опиващо.
Криле закърнели и нищо незначещи
изпращаха вярата. (В ада отиваше.)

Но Господ ли, кой ли, обърна ролетката.
Дъхът се задави. ( Не беше излитал.)
Страхът коленичи. Видяхме му сметката!
Народният гняв се надигна и кипна.

Развяваме знамето. Търсиме истина.
Децата ни първи превзеха площадите.
На Левски родината - свята и чиста -
ще браним, превзели без страх барикадите.


редактирано
19.02.2013