автор: iszaard

На Libra

Писането е споделяне, едно поднесено с артистичен жест желание за близост. А артистите, както е известно, играят различни роли. Понякога са самата прелест – добри, грижовни, мили, магнетични, а друг път - са злодеи. Това е заради художествения контраст. Ако го няма, написаното остава блудкаво, размазано и неопределено.
В смисъл че е ясно, че героите се отразяват един в друг и взаимно се изграждат, така е и със състоянията, с метафорите в стиха.
За да разбере човек артиста трябва да излезе извън изкуството, извън тази пъстра сцена. По-добре е да го види в гримьорната – не особено лицеприятен, с полусвален грим, уморен и размъкнат. Понякога удовлетворен от реакцията на публиката, друг път - почти опустошен. Но при всички положения бързащ да приключи с преобличането, за да се втурне през пустите улици надълбоко към самия себе си. Към собствената си тишина. Струва ми се, че тъкмо в нея може да бъде открит и никъде другаде. В гримьорната проблясват ъгълчета от истинското му лице, видими само за по-внимателния или пък по-пристрастен наблюдател.
Все повече се убеждавам колко пигмалионовски е животът на артиста, колко е особена връзката му с нещата около него, а още повече с другостта. Неговият свят е тъй крехък, така фини са стените му, че често се налага да играе и извън сцената, за да се предпази от абсолютното сливане, от размиването на очертанията, което никой не може да изтърпи в този свят. Това би означавало, че се отказва от онова специфично изграждане на собствената си душа, защото душата се учи чрез опитностите на тялото. Такива са фактите, колкото и да не ни харесва това. Душата бива увлечена, при това за нейно добро, макар същото да е пак измислена от нас категория, в почти безкрайни метаморфози до постигане на крайната цел - онова съвършенство, което е самият й корен, самата й същност, почти непостижима отвън, но неизменна и ясна, ако човек свали за миг маските и костюмите на страховете си, за да види оголената истина.
Страшно е, но не чак толкова. Всъщност не е пагубно да допуснеш другиго в себе си. Защото, ако това се случи, е за добро, в смисъл, че душата се обогатява с привнесеното отвън, от другостта. Тя вече е с един оттенък по-различна отпреди. И ако само успее да махне с ръка и да забрави огорченията, ще осъзнае колко прекрасен е поредният урок на живота. Той е изтъкал още няколко нишки от тъкънта на нейните безсмъртни крила.