автор: boliarkabg

Помните ли? Едно време, а пък сигурно и днес, учителката дежурно питаше: „Какво е искал да каже автора?”

Абе откъде да го зная аз какво е искал да каже! То аз го пиша сега и не зная какво съм искал да кажа,че ще зная оня дето живял сто години преди мене. Пък и сега да е живял. Ха да каже едно младо сега: като писах оня ден разказа кога сабахлямта ми се цепеше главата, какво съм искал да кажа. Нищо. Само ми беше толкова хайванчесто, че щраках по лаптопа и две не видех. Изливаше се всичко от натъпканата ми глава и постепенно виждах света наоколо.
Седнал съм си аз в градината пред дядовата къща. Наоколо всемирна радост. Дочувам изведнъж птичките, виждам тревичките, жив съм. Какво да кажа. Какво съм искал да кажа. Един ден някоя другарка учителка ще мъчи някой хлапандрак какво съм искал да кажа. Бе я да оставите децата. Нека си четат ей тъй за тях си. Те сами ще видят като порастат. Пък и то днешното време си е..ло майката.
Какво съм искал да кажа… ами ето, казах го, ама не мъчете децата.

Милка Маркова