автор: ATROPA

71.
Орфей забеляза, че Мечката беше започнала нервно да потропва с крак, Вълкът и Лисицата да си захапват опашките, Пепелянката, която се беше покатерила на дървото да просъсква, изплезвайки език, а Соколът, Кукумявката и Лястовицата да приплясват криле. И за да ги успокои взе лирата си от стола и с няколко подръпвания на струните възвести началото на играта.

72.
Първо хвърлиха и двамата едновременно по едно кокалче на зелената покривка за ред. На който се паднеше по-голямо число, хвърляше втори. А това все пак имаше своето предимство, защото последният ще знае какво е хвърлил противника му и за да спечели, ще знае какво трябва да хвърли той.
Орфей беше обърнал кокалчето си на 4, а Евридика на 1. Тя губеше засега, защото трябваше да хвърля първа. Но знаем, че не винаги денят се познава от сутринта.

73.
И като хвана в двете си шепи кокалчетата и ги разтръска, с артистичен замах ги хвърли на масата. Животните ахнаха, а от клоните на дървото се чу подсвирване, преди Орфей да облещи очи, защото на Евридика се беше паднала най-силната комбинация: Нике- 6, 4, 3 и 1.
Орфей я погледна и смутен от самодоволната й усмивка пусна своите на масата. 4, 4, 3 и 1. Нямаше нищо. Губеше.
1 : 0 за Евридика.
74.
Втора част.
Евридика отново заграби в двете си шепи кокалчетата, разтръска ги, като последователно ги долепи до лявото си ухо, после до дясното сякаш за да ги чуе и отново с артистичен замах ги хвърли на масата.
6, 4, 3, и 1- Нике.
Не можеше да бъде. Орфей не вярваше на очите си. За втори път Евридика хвърляше най-силната комбинация. Нещо не беше в ред.
Разтреперан той хвърли своите и отново нищо: 4, 3, 3 и 1.
2 : 0.

75.
Трета част.
Трябваше да направи нещо. Ясно, че тя го лъжеше, но не можеше да разбере по какъв начин. Два последователни пъти да хвърли най силната комбинация, си беше вероятност едно на хиляда. Беше я подценил и губеше вече с 2 : 0. Но играта беше от седем части. И оставаха още пет. Време беше да извади гениалното си изобретение- фалшивите кокалчета. А това за него беше много лесно с вродените си заложби и усърдно придобити умения на магьосник и шарлатанин.

76.
За разлика от първите два пъти, когато Евридика хвърля кокалчетата, този път ги хвърли нагоре във въздуха и пред слисания му поглед, като град от камъни се стовариха върху зелената покривка.
3, 3, 3, 3- Елен.
Е, това беше вече нещо друго- отдъхна си Орфей. Можеше с (4, 4, 4, 4,), с (6, 6, 6, 6) или с Лъв и Нике да я победи. Но реши да не хвърля най-силната комбинация Нике- 6, 4, 3, и 1, за да не се усъмни Евридика, че играе нечестно, а Вълк- 4, 4, 4, 4, което беше достатъчно. И като хвана с дясната си ръка, извадените преди от ръкава, /без да го види никой/, вълшебни кокалчета, с мълниеносно движение ги постави на лявата си ръка, обърнати с четворките нагоре. Оставаше да ги задържи за малко в това положение, за да може тежката течност да се стече по каналчетата надолу и когато ги хвърли, като се претъркулят, да застанат в желаното положение.
Затова направи няколко лъжливи движения с двете си шепи, все едно че ги разбърква, после ги задържа за няколко секунди с четворките нагоре, погледна Евридика, която му се стори, че се смее, и ги хвърли на масата.

77.
Първото кокалче се търкулна два пъти и застана здраво обърнато нагоре с 4. Второто се търкулна три пъти и се олюля преди да застане и то в правилното положение-4. Третото се търкулна четири пъти и беше кажи-речи паднало на двойката, но с последни усилия се изправи и то застана на 4. Последното бързо се ориентира какво трябва да направи и застана мирно, като заковано на 4. Но... отдолу под масата, през бялото наметало и зеления пояс на Евридика, нещо го побутна, като с пръст и то се килна и падна на 1-цата.
4, 4, 4, 1. Отново нищо.
3 : 0.

78.
Орфей беше поразен, сякаш от гръм. И то гръм от ясно небе. Мозъкът му трескаво работеше, за да обясни случилото се и като на кинолента със забавен кадър разглеждаше всяка подробност. И когато стигна до момента, когато последното му кокалче застана мирно, като заковано на 4 и отдолу под масата, през бялото наметало и зеления пояс на Евридика нещо го побутна, като с пръст и то се килна и падна на 2, трябваше да повтори няколко пъти този „запис“, докато „види“, че не пръст побутва топчето, а бялото наметало на Евридика за миг беше се превърнало в жива трептяща материя, която се надигна под кокалчето и го катурна.
Това му беше достатъчно, за да прозре истината.
Бялото наметало.

89.
Как можа да забрави това, което беше чел и му бяха разказвали за Самодивите, че силата им се крие в дрехите и най вече в ефирното бяло наметало !?!
И как така се беше съгласил на предложението на Евридика да покрие каменната маса с него и зеления си пояс ?
И сега, ако я обвини, че го лъже, няма ли тя да го обвини пък, че той играе с фалшиви кокалчета?!!
А и най-важното: не искаше да си признае, че засега тя беше по-добър измамник от него.

80.
След като преодоля шока от загубите на първите три части, Орфей се усмихна на Евридика и я поздрави за успеха:
-Браво! Много ти върви! А и майстор си!
-Еее! Стига!- отвърна му тя.- Мен са ме учили , когато противника ме хвали , да помисля, къде греша...
Орфей се засмя и й каза, че при всяка игра или по-точно казано борба между двама, единият ще сгреши, но не се знае, когато губи, всъщност, дали не печели, а когато печели, дали не губи. И й предложи да направят малка почивка.
Евридика се съгласи и може би сгреши.

81.
Орфей взе облегнатата си на каменния стол лира. Настрои я на висок честотен диапазон, недостъпен за човешкия слух, като опъна струните до скъсване.
И засвири вълшебна мелодия.
Евридика го гледаше как движи пръстите си по струните, но не чуваше нищо. Изплаши се и потупа тъпанчетата си да не би да е оглушала, когато долови с шестото си сетиво музика, която й нашепваше чувство на нежност и любов. Любов, която й беше забранена, защото беше дала обет за целомъдрие.

82.
Душата й се разтапяше в блаженство и всяка клетка на тялото й трептеше и викаше -Обичам. Огледа се и бузите й поруменяха от срам, защото беше по рокля. Погледна към Орфей и срамежливо го попита може ли да се облече. Той й кимна утвърдително и тя взе зеления си пояс, препаса го, после взе бялото си наметало и с грациозно движение го преметна на раменете си.
Орфей докосна струната Ла в заключителен акорд и постави лирата си на стола.
Играта продължаваше.