автор: Milvushina

Продължение от Сляпо Доверие

- Шегуваш се, нали?
Кейра хвърли несигурен поглед към предмета, който държеше в ръце. Когато съпругът ѝ я беше попитал дали може да му има сляпо доверие, тя ни най-малко не очакваше, че той има предвид точно това.
- Не се шегувам. Кой е казал, че приключенията са само за героите от романите? – каза той, а Кейра поклати глава. – Ако не се получи, в най-лошия случай ще останем насаме за няколко дни, а ти ще си починеш. Болна си, миличка. Имаш нужда. Почивката не е престъпление.

- Виж кой говори – каза с насмешка жена му.
Самюел се престори, че не я е чул изобщо.
- Виж се само. Казваш, че искаш промяна, но изпитваш ужас дори за ден да изгубиш контрол. Съпротивляваш се с всички сили.
Кейра наведе глава. Знаеше, че е прав, но ѝ беше трудно.
- Откачено е, но да се оженя за теб беше по-откачено – каза тя с въздишка. – Добре тогава.
За седмица уредиха всичко. Самюел изпрати публикацията си, приключиха ремонта, а Кейра подаде молба за отсрочка на изпитите си на есен. Най-трудно ѝ беше да се раздели с дъщерите си, а пък те преливаха от радост, че ще прекарат част от ваканцията при баба си Мора.
- Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Две седмици ще минат много бързо – каза ѝ Самюел когато изпратиха децата. – И на мен ще ми липсват, но най-сетне ще угодим и на тях, и на твоите родители.
Кейра не отговори, а той вдигна брадичката ѝ, за да я погледне в очите.
- Успокой се. Ще ги чуваме по телефона всеки ден. Майка ти е отгледала две дъщери и се е справила отлично. Бъди сигурна, че ще се погрижи добре и за нашите. Нали?
Ти кимна и си повтори, че има нужда да му вярва.

***
Първата мисъл на Кейра, когато се събуди рано на другата сутрин, беше за очилата. Тя обърна глава и видя, че все още стоят там, където ги беше оставила на предната вечер – на нощното си шкафче. Въздъхна.
Приличаха на най-обикновени слънчеви очила, но не бяха. „Свих ги от лабораторията,” ѝ беше казал мъжът ѝ с широката усмивка на дете, което се хвали каква пакост е направило. Очилата прилепваха плътно към лицето и не пропускаха никаква светлина, в резултат на което, когато човек ги носеше, не виждаше абсолютно нищо. Съпругът ѝ искаше от нея да ги сложи и да не ги сваля два дни. Това означаваше, че през това време тя ще бъде сляпа и напълно зависима от него. Самюел беше удържал на обещанието си да прекарва по-малко време в работа и да обръща по-голямо внимание на дома и семейството си. Сега беше ред на Кейра да изпълни своята страна от сделката.
„Глупаво е!” помисли си тя за пореден път. „Направо нелепо. Когато се събуди, ще му кажа, че се отказвам.” Кейра внимателно се измъкна от спалнята, за да вземе бърз душ. Като се върна обратно видя, че мъжът ѝ я чака седнал в леглото.
- Добро утро – каза ѝ той, широко усмихнат.
Тя се пъхна под одеалото при него и взе очилата в ръце.
- Сами...
- Готова ли си?
Кейра го погледна в очите. Самюел изглеждаше нетърпелив и по детски развълнуван. Решимостта ѝ я напусна.
- Ще изглеждам глупаво.
- Това ли е? Или се бунтуваш? Мила, ако не желаеш, няма да го правим. Винаги можеш да се откажеш, но втори шанс няма да има.
- Само два дни?
- Само два.
Тя отвори уста да му каже, че все пак е размислила, но вместо сложи очилата. Не виждаше нищо с тях. Паниката се надигна в нея.

- Добре ли си, скъпа?
- Да, да – тя нервно облиза устни. – Сега какво?
- Ще закусим и отиваме на малко пътешествие.
- Къде?!
- Където съм решил! Сега стани. Ще ти помогна да се облечеш.
Кейра се изправи и свали халата си. Внезапно изпита силно смущение. Макар че беше с пълно съзнание, че е насаме с бащата на децата си, тя се почувства не просто гола пред него, а разголена и беззащитна. Разбра, че той се навежда над нея, защото почувства топлият му дъх да гали шията ѝ. Самюел прекара пръсти през косата ѝ и ѝ прошепна:
- Обичам те.
Вместо да ѝ даде самочувствие, думите му само я накараха да изпитва още по-силни съмнения дали това, което правят, ще ги сближи, както смяташе мъжът ѝ, или ще забие нов клин в отношенията им. Самюел ѝ подаде чисто бельо и дрехи, а Кейра се облече възможно най-бързо. Той я хвана за ръка и я заведе в кухнята.
- Как ще направя закуска като не виждам нищо? – каза тя кисело.
- Остави това на мен. Искаш ли препечена филийка с кафето?
Кейра седна на дивана , притисна колене към гърдите си и се умълча. От мислите ѝ я изтръгна аромата на кафе и препечен хляб с масло.
- Ето, вземи – каза ѝ съпругът ѝ. – Внимавай с кафето, много е горещо още.
Храната и кафето ободриха Кейра и тя се почувства по-добре. След като отнесе чинията ѝ, Самюел леко я целуна по бузата:
- Набързо ще стегна багажа ни и после тръгваме. Няма да мамиш, нали? Обещаваш ли?
- Обещавам – каза Кейра със стисната челюст.

Стори ѝ се, че чака безкрайно мъжът ѝ да се върне от спалнята и да пренесе чантите в колата. Не беше свикнала да бездейства и да чака друг да върши всичко вместо нея. Дъщерите ѝ ѝ липсваха. Тя си наложи да върне мислите си към настоящето, но въпреки това беше тревожна. От унеса ѝ я изтръгна топлата ръка на Самюел върху рамото ѝ.
- Готови сме. Хайде.
- Взе ли ми четката за зъби? А гребена?
- Всичко съм взел. Протегни крак.
Той ѝ обу сандалите и я поведе към колата. Отвори вратата и ѝ каза:
- Внимателно. Пази си главата.
Кейра седна тромаво, а мъжът ѝ влезе от другата страна и запали. Потеглиха.
- Няма ли все пак да ми кажеш къде отиваме?
- На едно много красиво и романтично място – увери я той.
- Което аз няма да видя.
- Значи трябва да се довериш на преценката ми.
В началото Кейра се опитваше да прецени по завоите накъде кара съпругът ѝ, но скоро се обърка, затова се сви на седалката и се умълча. Спряха два пъти за кратко преди да излязат от града, после пътуваха няколко часа почти без да си проговорят. От време на време Самюел я питаше дали е добре, а Кейра отговаряше едносрично.

- Пристигнахме – каза накрая той и паркира.
Свеж въздух лъхна Кейра в лицето с отварянето на вратата. Не се чуваха човешки гласове. В далечината се обаждаха птици. Тя разбра, че се намират на усамотено място извън града.
- Сега ме почакай. Донесъл съм одеало. Ще го сложа на сянка и ще си направим пикник.
Самюел скоро се върна за жена си и ѝ помогна да излезе от колата. Тя се вкопчи в ръката му и бавно тръгна накъдето я водеше.
- Ето тук. Седни.
- Сами ли сме?
- Съвсем сами.
Кейра усети под себе си приятна мекота и се излегна върху одеалото. Един тънък слънчев лъч се прокрадна между листата и погали лицето ѝ. Тя въздъхна и се отпусна.
- Огладня ли вече? – попита я Самюел. Чуваше се шумолене на хартия и метално фолио.
- Малко. Какво има за обяд?
- Сега ще разбереш.
Той приближи нещо до носа ѝ. Кейра знаеше, че другите сетива се изострят когато дори едно е изключено, но сама се изненада колко бързо се досети какво е. Облиза се. Самюел поднесе хапчицата до устните ѝ и тя внимателно я взе от пръстите му. Обичаше пресни сандвичи с меко сирене крема, филе от сьомга и краставица. Кейра нетърпеливо отвори уста отново.
- Една на теб, една на мен – каза мъжът ѝ. – Направил съм домашна лимонада, но трябва първо да си поискаш.
- Ще ми дадеш ли?
- А вълшебната думичка?
- Моля те?
- Заповядай. Има капачка да не се разлее. Пий от сламката.

Лимонадата беше приятно хладна. Кейра се досети, че Самюел я е донесал с хладилния им сак. Тя мислено го похвали за добрата идея и за опитите му за романтика след природата, но на глас не каза нищо. След като приключиха сандвичите, се насладиха на шоколадовия мус, който Самюел беше купил по пътя. Той прибра остатъците от храната и легна до жена си. Тя се беше отпуснала по гръб и дремеше.
Кейра усети как мъжът ѝ внимателно отметна косата от врата ѝ и започна да го обсипва с целувки. Тялото ѝ реагира по-бързо от мисълта ѝ. Кейра се протегна и го притегли към себе си. Целунаха се отново, а Самюел започна да разкопчава тънката ризка, с която беше облечена. Възбудата му ясно си личеше по трескавите му движения. Кейра застена от удоволствие когато той премина с целувки надолу до деколтето ѝ и стигна до пъпчето.
Зад гърба им се чу неясен звук. Кейра се стресна:
- Чувам стъпки. Някой идва.
- Съвсем сами сме, мила – увери я мъжът ѝ без да спира с ласките.
- Стига, моля те. Самюел! Престани!
- Какво ти става?
- Чух стъпки! Не искам някой да ни налети.
- Бил е таралеж. Няма жива душа наоколо, а и да имаше, какво от това? Щяха да видят как един мъж целува съпругата си. Женени сме, Кей. Не правим нищо срамно или нередно.
С разума си Кейра знаеше, че той е прав, но се чувстваше сякаш очите на хиляди натрапници са насочени към тях. Изпитваше все по-силно безпокойство да е лишена от зрение на непознато за нея място. Тя бързо закопча ризата си до горе и обърна гръб на мъжа си.
- Край на купона, а? – каза Самюел без да прикрива разочарованието в гласа си. – Така да бъде. Отиваме на друго място. Там ще нощуваме.
Настроението и на двамата се развали. Самюел набързо натовари багажа обратно в колата и тръгнаха отново. През следващите два часа пътуваха в тягостна тишина, нарушавана единствено от пращенето на радиото. Кейра горчиво си мислеше, че опитът им за сближаване е на път да се превърне в същинска катастрофа. Тя не почувства никакво облекчение, когато колата спря.

- Ето ни на новото място – обяви Самюел. Звучеше далеч по-бодро. – Стой така. Ще отключа и влизаме.
Кейра изпитваше силно желание да махне очилата и да се огледа, но се тревожеше дали мъжът ѝ тайно не я наблюдава, затова не посмя. Той се върна и я издърпа за ръка от колата.
- Ела, мила. Като влезем, ще се обадим на майка ти и ще се чуем с децата. Искаш, нали? – Кейра кимна енергично. – Внимавай, има стъпало. Още едно. Почакай, имам по-добра идея. Ще те пренеса през прага.
Той я хвана под коленете и я пое в обятията си. Влезе с нея и внимателно я остави на леглото във вътрешната стая.
- Имам хубава новина - разполагаме с вана. След вечеря ще ти я напълня и ще те оставя да ѝ наслаждаваш колкото време поискаш. Сега ще се обадим на децата.
Кейра се поуспокои след като разговаря с дъщерите си, които в най-големи подробности й разказаха колко хубаво са прекарали деня при баба си. В това време от другия край на помещението се чуваше тракане на съдове, а по-късно жената долови и ухание на печено месо.
- Какво правиш? – провикна се тя от леглото, когато затвори телефона.
- Пека вечерята ни на скара – отговори той. – Имай търпение, скоро ще е готова.
Малко по-късно Самюел сервира и помогна на жена си да седне на масата.
- Тъй като гарантирано сме съвсем сами, а ти не виждаш, предлагам да зарежеш маниерите и да ядеш хот-дога както ти падне. В твоя чест смятам да направя същото.
- Как мога да съм сигурна, че няма да ме метнеш?
- Няма как да си съвсем сигурна, любима, но честната ми дума трябва да стигне засега.
Тя лакомо се нахвърли на храната. Като видя, че е изяла всичко, Самюел я похвали и изтри брадичката й със салфетка. Помогна й да се измие и я поведе обратно за ръка.
- Слагам възглавница на земята. Седни на нея и се облегни на ръба на леглото.

Кейра чу как той се отдалечава, а после отварянето на цип и тракане на метал. Тя въздъхна и си помисли, че след като сега са съвсем сами вече няма извинение да откаже интимност на съпруга си. Беше му обещала два дни да прави каквото ѝ нареди той. С горчиво примирение тя коленичи на възглавничката до леглото и зачака.
Самюел се върна обратно и седна до нея. Той бавно погали косата и бузата ѝ и каза:
- Много си красива. Обичам те. Отвори уста.
“Колко си романтичен само,” кисело си каза Кейра и плахо отвори устни. Повдигаше ѝ се.
Усети нещо хладно на езика си. Отне ѝ момент да осъзнае какво всъщност се случва. Това, което тя беше помислила за ципа на панталона му, всъщност беше чантата с багажа им. Мъжът ѝ не се готвеше за любовни страсти, а ѝ белеше портокалче за десерт и ѝ даваше в устата. Кейра много се засрами от себе си.
- Какво има? Много ли е кисел? Дай да видя. Хубав си е.
- Д-да – каза тя и сдъвка машинално. – Но не ми се яде повече.
- Добре, аз ще го довърша сам.
Кейра отпусна буза на бедрото му, а той продължи да я гали със свободната си ръка.
- По дяволите – каза той внезапно. – Забравих лекарството ти в колата. Отивам да го взема. После, ако искаш, ще ти приготвя ваната. Цялата е на твое разположение, освен ако не предпочиташ да вземем душ заедно. Помисли си докато се върна. Оставям те. Бъди честна и не сваляй очилата.
- Добре. Няма.

Самюел излезе, а Кейра остана сама. Много ѝ се ходеше до тоалетната. Мразеше мисълта, че има нужда от помощта на мъжа си дори за толкова елементарно човешко нещо. Тя се почуди дали да не надигне очилата, за да се ориентира по-лесно, но се отказа. Чуваше водата да капе в банята, това трябваше да е достатъчно. “Ще се справя сама,” каза си тя решително. Изправи се и пипнешком намери стената, която щеше да я отведе към тоалетната. Капещата вода се чуваше все по-близо и Кейра разбра, че е целта не е далеч. Тя направи още една крачка напред и се спъна в прага на банята. Удари се във вратата, а после полетя в обратната посока право към земята. Миг преди лицето ѝ да се удари в пода със всичка сила, една здрава мъжка ръка я хвана през кръста и я изтегли на крака.
Кейра разбра, че ръката принадлежи на съпруга ѝ. Нещо в нея се пречупи. Почувства се облекчена, сякаш цял товар се е смъкнал от плещите ѝ. Кейра се отпусна в обятията на Самюел и се разплака като малко дете. Той я пренесе на ръце до леглото и незабавно ѝ свали очилата.
- Много ли се удари, мила? Добре ли си?
Първото, което видя Кейра, бяха дълбоките му зелени очи, вперени в нейните. Гледаше я със загриженост и тревога. Тя силно го прегърна и притисна буза към гърдите му.
- Добре съм – каза тя едва чуто. – За пръв път днес съм добре.
Самюел я настани удобно в скута си и обви ръце около нея. Целуна я по косата и изтри сълзичките, които отново потекоха от очите ѝ. Нежно я залюля като майка детето си и я остави да си поплаче. Когато хлипанията на Кейра утихнаха, той повдигна брадичката ѝ нагоре и я погледна в очите.
- Какво стана, миличка? Кажи ми. Говори с мен.
- Виждах, че много се стараеш днес, но въпреки това не можех да се отпусна. Изпитвах съмнения. С разума си разбирах, че няма да ме изложиш нарочно, нито би направил нещо, което да ме нарани или обиди и все пак се страхувах. Постоянно очаквах, че ако отворя очи, ще видя най-лошото, което си представях. А после...
- Виновен съм пред теб, че не ти обръщам вниманието, което заслужаваш. Когато нещо ме погълне, оставам сляп и глух за всичко друго. Но трябва да знаеш, че винаги ти мисля доброто и те подкрепям. Това исках да разбереш като ти дадох очилата.
Целунаха се, а Кейра отново отпусна глава на рамото му. Изтощена от преживяното, тя скоро задряма. Самюел свали обувките ѝ, зави я и заспа до нея.

***
На сутринта Кейра се събуди от ръката на Самюел, която я галеше по бузата.
- Добро утро, слънчице.
- Добро утро, професоре. – Тя прокара пръсти през гъстата му рижа коса. – Изкъпал си се сам? Нали имахме уговорка?
- Остава за следващия път.
- Съгласна. Днес къде ще ме водиш?
- Няма ли да се прибираме?
- Ти каза два дни – каза Кейра и го целуна. – Поне тази уговорка да спазим.

***
- Пристигнахме – каза Самюел и загаси двигателя на колата. – Добре дошла на най-хубавото място на света.
Той хвана Кейра за ръка и я поведе навътре в къщата. По пътя се целуваха, а Самюел прошепна в ухото ѝ какво точно иска да ѝ направи, когато я заведе до леглото. Кейра се изчерви и му напомни да побърза. Щом влязоха в спалнята, Самюел я хвана през кръста, сложи я на леглото и я съблече все едно беше кукла.
- Обърни се.
Тя послушно легна по корем. Нямаше представа къде се намира, но изобщо не ѝ пукаше. Знаеше, че се намира на най-хубавото място на света и така си го представяше. Самюел докосна с устни всеки прешлен от гърба ѝ и окъпа целия ѝ гръб с целувки, докато Кейра не издържа и му се примоли най-сетне да я люби. Самюел веднага изпълни желанието ѝ.

***
- Беше по-хубаво, отколкото очаквах – каза Кейра. – Като се лишиш от едно от сетивата си, другите много се изострят.
- Може би искаш да повторим тогава? Не искаш ли да знаеш къде сме?
- На най-хубавото място на света. Нали така каза.
- Да, така казах. Сега погледни.
Кейра свали очилата си и веднага разбра къде се намира. Не беше познала собствената си спалня. Намираше се у дома си.
- Прав си.
- Сега вече вярваш ли ми?
Тя се ухили и го целуна.
- Вярвам ти. И със затворени очи бих ти повярвала.

КРАЙ