Изригва Азът ми
и сипе лава,
разравя във сърцето ми жарава.
Ледът стопява
болката във мрака
и черното разтваря
своята клоака.
Поглъща ме
и бавно чезна там.
Усещам се изгубена
унесена, като във транс.
Студена пот облива ми душата
и нежно, плавно стъпва тишината.
Бездната пред мене се разтваря
с въглени ръцете ми прогаря
отварям клепки навлажнени
за да открия себе си-
пак мене!
Въздишка облекчението пуска,
кошмар било е
вече ме напуска.