автор: jitanosten

Леля Ценка стигна до гроба на мъжа си, приседна на малката пейка и въздъхна.Скоро прехвърлила шестдесетте, тя не усещаше годините си като тегло, не се чувстваше стара и всичко, което я бе вълнувало преди смъртта на бившия и мъж, продължаваше да я вълнува със същата сила.
Тя много обичаше цветята, бонбоните и нежната музика, в която се пее за любов.Имаше нужда от мъжко внимание, да чува как някой ръмжи до нея и да му готви вкусни неща, за да го радва, както и той нея после.Тя пак въздъхна и се огледа наоколо.През два гроба забеляза голямо, изкаляно по гърба прасе. То се бе изтегнало в изровен донякъде гроб и от време на време доволно риеше с муцуна в рохката пръст.Гледката изглеждаше толкова нереална, че тя потърка очите си.Трябваше да прогони нахалното животно, за да не осквернява то чуждия гроб.Взе една метална пръчка, подпряна наблизо и тръгна към него.То я забеляза и изгрухтя заплашително.Гледаше я нагло с белите си мигли и изобщо не се респектираше от желязото в ръката и.Това я ядоса и тя с все сила го прасна по гърба.Прасето изквича пронизително, рязко се надигна и като прегази вдовицата, запраши между гробовете.
Яяя! – успя само да каже леля Ценка, загледана в изровения гроб.От старомодно дипломатическо куфарче, подаващо се от пръста, се бяха разпилели няколко пачки долари.Тя се надигна, огледа се за други хора и като не забеляза наблизо, издърпа куфарчето.Отвори го и видя, че бе пълно с пачки зелени долари. Пое си въздух и понеже краката и се разтрепериха от вълнение, се върна на пейката, при нейния Борис.Побърза да скрие куфарчето в найлоновата торба, където си носеше шишето с водата за преливане.Пак се огледа, но по средата на седмицата рядко идваха хора на гробищата.Леля Ценка поклати глава в недоумение и тихо заговори:
-Борисее, Борисе!Помниш ли колко пъти се надяваше да спечелиш я от тото, я от лотария, я от бинго!Що пари похарчи по тия пущини, що чудо!А печалбата се падна на мен!Видя ли сега?
Тъй като мъртвеца не и отговори по обективни причини, леля Ценка се помота още малко и си тръгна.
У дома преброи парите, които се оказаха почти половин милион долара.Разпредели ги в пет найлонови торби и ги внесе в пет различни банки в града.Обясняваше на служителите, че са от племенника и, заминал преди двадесет години в щатите. Приблизително от тогава не бе чувала нищо за него, но това бяха подробности без значение.Накрая обмени две хиляди долара в левове и тръгна из града. Никога не бе носила в себе си такава голяма сума пари.Сега можеше да си купи всичко, без да гледа за намаления и промоции.Обаче точно сега нищо не желаеше.Нито и се ядеше нещо, нито и се пиеше.Беше като изтръпнала от неочаквания луд късмет, споходил я в тази интересна, погледната отстрани възраст.Докато се чудеше накъде да поеме, видя срещу себе си майор Донев.Той също бе пенсионер и няколко пъти на младини бе показвал, че не е безразличен към нея.По онова време обаче нейния Борис и стигаше, а майора бе прекалено суетен, прекалено наконтен изглеждаше във военната си униформа, и прекалено коцкарски изглеждаха тънките му мустачки.Сега обаче нямаше никакви пречки, затова тя спря и директно го покани на вечеря. Майорът преглътна сухо и запита:
- А после сигурно ще желаете да идем у дома и ....... гуш, муш?
- Точно така! – светнаха очите на вдовицата.
- Да, ама нещата вече се промениха! – присви очи той – сега и аз съм склонен да заведа някой истински мъж на вечеря, а после .... знаеш.Искам, ама няма!
Леля Ценка запуши с ръка устата си.Идеше и да се развика от яд и безсилие, но въздъхна и тихо промълви:
- Да си скоча на късмета и аз!

Красимир Бачков