Напоследък пак му търсят гроба.
Дяконе, Левски!
Цял живот с теб живея.
Пред портрета благовея.
Между нас си ти отколе.
Нашта съвест си, Соколе!
Ти си жив и между мъртви.
Жив си в хилядите смърти.
Между нас си ежедневно.
Напоследък гледаш гневно,
щото твоите заръки
ги забравяме от мъки.
Що ли търсят ти и гроба?
Ти си в нас по всяка доба.
Гроб за тебе не е нужен,
щом по съвест не си гузен.
Гробът ти е във сърцата
на стари, млади и децата!