автор: Jyltookia

Омразата тласка я тихо напред,
сред вражески лагер - имперския ред
и мракът тя носи напред, надалеч
към портите светли на замък напет.

Омразата тласка я тихо напред,
сред вражески лагер - имперския ред
и мракът тя носи напред, надалеч
към портите светли на замък напет.

Пристигна със тътен и слънцето скри
пред замък чутовен на смели бойци
от коня си слезе Велика, Сама
крачка направи и длан протегна.

- Предайте се момци минете към нас
и вечна ще бъде хвалбата за вас
пръсти преплете със длани навън
думи изрече и стана пак ден.

Имперците смаяни в първий момент
замръзнаха бледи във стройния ред
отвориха портите - спуснаха мост
на който застана самият Въпрос.

Наперен , нахакан с набола брада
преживял вече цели шеснайсет лета
- Иди си , върни се в номадската степ
и веч се не връщайте с измет безчет.

- Веднъж аз попитах и хвана ме срам
вторият път ще сека с ятаган
наведе се бавно и с шепи взема
от пясъка влажен с номадската кръв.

Протегна тя длани напред към града
шептеше си нещо и вятър дойде
от ръцете й бели песъчинките взе
и внесе ги бързо зад градски стени.

От всяка една докосната с длан
излизаха трима номадски бойци
те колеха смаяни градски чеда
и кръв заваля над бяла стена.

Валкириа гледаше младия лорд
усмивката негова нейна стана
поредния глупав имперски васал
който се хвана на стария трик.

Засмя се ехидно и сграбчи го там
на моста пред порти отворени, сам
сърцето извади със удар един
с ръка го издигна и кръв я обля...