автор: esenna

На Д.

Августовската жега примесена с маранята на Дунава, беше затиснала Русе. Kлиматикът като средство за спасяване от горещини не беше познат все още през 70-те години - само вентилатора.
Христо лежеше изпотен с книга в ръка, беше изпил половин литър водка и две бири до обяд. Поспа и сега убиваше време до вечерния купон на негов приятел. Не му се ходеше, но беше обещал .


Когато мракът довя лека прохлада от Дунава , той стана, взема душ, облече се и излезе.
На 23 години беше вече в трети курс в школата в Симеоново. Притежаваше многостранни интереси, с еднаква лекота му се удаваха както математиката и физиката, така и литературата и историята. Обичаше да чете, притежаваше една засилена чувствителност, която проявил спонтанно като по-малък предизвикала всеобщият смях и подигравки на приятелите му, които изтезавали улично коте. Тогава получил един от първите си житейски уроци - да не показва никога какво има в сърцето му. Привличаше го правото, но майка му определи-школата в Симеоново.
Там се пиеше много. В семейството му също всички пиеха, приятелите му пиеха и той пиеше.

Христо влезе в задименият апартамент. Поздрави Насо, поднесе му подаръка и си наля уиски без да се оглежда кой е тук, беше пълно с познати и непознати. Музиката беше малко силна, но какво пък - лято е…
След третото уиски я забеляза – беше от ония слабовати момичета, които не излъчваха никакъв сексапил. Незабележима , почти невзрачна, тя беше само едни големи очи-кадифено черни като дългата й спусната свободно коса. И тя стоеше мълчалива като него. Докато другите танцуваха, тя скучаеше отегчено. Той отмести поглед от нея и веднага я забрави. Когато гостите започнаха да се разотиват, необяснимо и за себе си стана и я покани на танц. Тя прие със същата досада, с която беше гледала цялата вечер. Танцуваха , после още един танц, още един… И двамата не разбираха какво точно се случва-той беше пиян, тя трезва, но леко замаяна от това - три танца един след друг само с един мъж. Знаеше си,че не е разбивачка на мъжки сърца. Затова каза малко рязко по средата на четвъртият танц:
-Тръгвам си - взема си довиждане с
братовчед си Насо и когато слезе долу ГО видя. Христо я чакаше. Той нямаше точно определение за поведението си, но действаше инстинктивно и това го водеше след това момиче, чиято същност беше събрана в две големи дълбоки очи.
Изпрати я до тях, говориха оскъдно, общи неща. Изненадващо и за самия себе си се наведе и я целуна. Тя не остана хладна или фалшиво смутена, а отговори на целувката му. Така неусетно се озоваха у тях - целуваха се, разсъбличаха се в движение, не усетиха кога се озоваха на пода в хола. Любиха се дълго и с много страст. Когато свършиха тя остана да лежи-чувстваше се като поразена от гръм. Христо стана, изми се , облече се , целуна я за последен път:
- Ще ти се обадя! – и излезе.
Измина седмица. От НЕГО нямаше никаква следа. Галя се беше превърнала в кълбо от нерви.
Не смееше да попита братовчед си Насо за този негов приятел , с когото се беше любила без дори да знае името му. Стана раздразнителна и избухлива.
Когато беше решила, че това е някакъв миг от живота й, който трябва да забрави, съвсем неочаквано Христо се появи един ранен след обед. Вратата отвори Галя и като го видя занемя. Гледаше я спокойно. Това му излъчване я плени и тя тръгна след него като омагьосана. Запознаха се. Никой от тях не спомена за ’’оная ’’ нощ. Христо й каза къде учи , трябва да заминава за София, тя си даде телефона и… се разделиха. Той прекара вечерта с един приятел и се напи до безпаметност. Тя цяла нощ си гриза ноктите от притеснение дали ще го види отново в София.
Там, в столицата изминаха две седмици, докато й се обади една събота. Беше успял да си вземе отпуска и за неделя. Дали този път спонтанността липсваше или Христо не беше изпил достатъчно количество алкохол, но близостта им не се получаваше. В ранното утро той я целуна нежно и си взема ’’ сбогом’’ . Не искаше да я завлича след себе си в бездънната яма на алкохолизма.Тя безкрайно отчаяна и тъжна , стана да го изпрати и там, на вратата се целунаха- тази целувка определи целият им живот. Защото тогава се получи и правиха най-сладката и чувствена любов, дълго, много дълго, докато мракът се разпиля, слънцето им се усмихна загадъчно, но те не го усетиха дори , не можеха да се наситят един на друг. Заспаха едва на обяд.
Така започна любовта им. По един нестандартен начин, но нали затова е тя, любовта, защото идва когато не я очакваме и винаги по начин , който с нищо не предвещава, че започваме да живеем друг живот и като че ли никога преди нейната поява не ни е имало.
От този ден станаха неразделни. След два месеца Христо напусна школата в Симеоново по нейно настояване. Беше категорична:
- Полицай в къщата си не искам!
Това предизвика невероятен скандал, беше си забранено, но той успя умело да се защити , само изплати доста голямо обезщетение. През лятото се яви на изпити за Юридическият факултет в СУИ ’’Кл.Охридски’’ и го приеха. Тя завърши висшето си образование и беше разпределена в Русе . Не искаха да се делят, затова Христо се прехвърли да учи задочно. Докато Галя ходеше на работа в Операта, той работеше като общ работник в една циганска бригада от сутрин до вечер. Взимаше си изпитите с четене само от по няколко дена. Неговият живот беше Галя. Ожениха се . Всичко имаше окраската на някакъв странен противоречив роман, защото се обичаха, привличаха, желаеха, но единственото, което стоеше между тях беше алкохола. Тя плачеше, умоляваше, заплашваше, сърдеше се, а той нямаше как да й обясни, че откакто се помни е живял с хора, които пият. Започна да се крие от нея.
Христо затъваше с тия цигани, с мисълта, че животът му е провален. Галя искаше дете - и това не се получаваше. Отчаянието ги обгърна със зловешата си същност. Може би щяха да се разделят, ако някак внезапно не дойде краят на следването му. Той завърши и веднага стана следовател. Много добър следовател - дали имаше призвание за тази професия или годините прекарани в Симеоново си бяха дали своя отпечатък, нямаше значение. Важното беше, че обичаше работата си, чувстваше я като своя същност. Съдействаха му да си купят жилище и се нанесоха в един хубав апартамент, докато обикновените хорица подсмърчаха по квартири . Когато минаха почти осем години от брака им, Галя пожела да си осиновят дете. И затова пак Христо се погрижи- едно прекрасно лято тя пое в ръцете си сладко новородено момченце. Беше щастлива и не си даваше сметка за много неща . Христо продължаваше да пие, ако не и повече от преди, макар че никога не забравяше за нея и постоянно се стремеше да задоволява желанията й.
Когато малкият Ангел направи годинка, Галя пожела да заминат за чужбина. Това беше нейна дългогодишна мечта. Той не искаше да напусне работата си, обичаше я, но беше привързан към жена си до състояние на пълна зависимост. Ако в началото тя беше зависима от него, в този момент ролите се размениха.
Тя издържа конкурс за един оркестър в Германия и заминаха. Някак увлечена в собствената си кариера, Галя не забелязваше как Христо се променяше с всеки ден затъвайки в собствената си неудовлетвореност и празнота. Той не работеше – специалността му – юрист не му даваше никакви шансове, водеше детето на градина, после пазаруваше, връщаше се в къщи и цял ден беше сам. Учеше немски от телевизията и успя да го научи. Само няколко месеца му трябваха да го научи и писмено. Сам. Наистина беше сам. Вечер вземаше Ангел от градината, хранеше го, приспиваше го и сядаше с единственото, което не му изневери-бутилката… Галя се връщаше след спектакъл и го намираше заспал на пода сред бутилки от вино и бира. Животът им постепенно се превърна в ад. Тя обвиняваше него, той нея. Скандалите им бяха изтощителни и за двамата. Христо започна да прекарва коли за България-да помогне с пари на семейството си, а и да бъдат малко разделени. В тия седмици пък Галя се побъркваше от липсата му. Той й беше необходим - пиян или не, да се карат, да се разхождат, нямаше значение, трябваше да е до нея. Тази си зависимост от Христо не можеше да си обясни по никакъв начин, но страдаше. Дали заради болката си по него или самият си характер, тя постепенно го подчини на волята си и той стана неин роб. Така Христо се отказа и от тая си работа , за да може да бъде винаги до нея. Единствената му свобода беше алкохола…
Когато излезе закона за чужденците пребиваващи в Германия, Галя изтръпна-оркестърът им беше съкратен, живееха от социални помощи. След като я гледа месеци наред как се щура нервна из стаите, изслуша избухливите й обвинения и страхове, нагледа се на неспирните й сълзи, Христо разбра, че и този проблем трябва да го разреши пак той. Отказа алкохола абсолютно - десет дена не погледна бутилка. Четеше законодателството на Германия , тълкуваше го, водеше си бележки - от Галя искаше само кани с кафе и цигари. На 03.01- първият работен ден за Новата година, Христо й каза,че ще отидат в един съседен малък град и иска от нея само да се облече с костюм и вълнено палто.Той също се облече като бизнесмен-влязоха в Полицията, поздравиха и той подаде готови попълнени документите им за немско жителство. Вземаха ги - любезни и все още празнично настроени администратори повече от половин час разглеждаха документите . Един от техните началници се появи и каза , че според Новият закон за пребиваване на чужденци в Германия не им се полага жителство. Христо със спокойна усмивка, на перфектен немски, спокойно цитира точката и алинеята от Закона, по които им се полага такова. Направиха справка и се оказа,че този човек наистина познава законите. Така получиха немско жителство. По този случай си купиха нова кола Мазда. След като направи и това за нея отново започна да пие. Пиеше и затъваше в собствената си непотребност, отдал живота си на една жена, която с времето беше станала истинска красавица. Понякога, макар и много рядко се питаше- защо,защо тя не се обърна поне един път към него, само да го попита как е, защо беше толкова увлечена от мисълта за пари, лукс и всичко друго беше без значение за нея. Дори един път се опита да проведе разговор, но се отказа на първата й фраза:
- Аз не съм виновна, че за теб няма работа.
Синът му порасна, започна да се отдръпва от баща си, стана самостоятелен, Галя постоянно пътуваше в различни градове да свири , между тях зейна пропаст. Когато се завърнаха за последно в Русе си бяха напълно чужди. Продадоха апартамента, с парите от него си купиха нова кола и ... се разведоха… Христо остана съвсем сам, без корени, без приятели, без жена… Една нощ изпадна в алкохолна кома. Галя го откри в квартирата му. Вкараха го в болница. Тя ходеше да го види само от кратка носталгия по изминалите им години. Той мълчеше, гледаше я и му се искаше да я нарисува. Когато го изписаха се прибра в квартирата си, седна на дивана, цяла вечер стоя така с една бира в ръка-на тъмно,сам. Мислеше, мислеше, не заспа и рано сутринта си каза на глас:
- До тук беше! Ще видим какъв ще бъде краят, поне ще опитам.
Замина още вечерта за България. Прибра се в празния апартамент на родителите си-тях вече ги нямаше. Месеци наред се бореше със себе си. Не очакваше да е толкова трудно. След година се почувства по-добре. Алкохолът изчезна от живота му. С парите се справяше трудно- малкото, които имаше от Германия свършиха, приятелите му помагаха, но и на това вече не можеше да се разчита. Започна да дава частни уроци по немски език на малки и големи и постепенно стана търсен учител-притежаваше спокойствието и търпимостта към грешките на другите. Той самият се възприемаше като някаква грешка на вселената, може би това го правеше толкова толерантен към хората край него.
Започна да пише случайно- видя една своя бивша съученичка с дъщеря си. Зарадва й се много, седнаха на кафе, тя му разказа за причудливите обрати на съдбата си. Историята й го трогна и когато се прибра в къщи седна и започна да пише първият си роман. Последва втори. Негов приятел имаше печатница и отпечатваше книгите му в малък тираж, но и двата романа се разграбиха за броени часове.
Разгада една нощ смисъла на своето съществуване - беше се
самоунищожил в името на една жена.
’’Истинският мъж трябва да може да отдаде живота си на своята жена!’’ Постави точка и уморен заспа над разказа си ’’Копнежи’’. В него беше излял душата си.Той послужи за основа на третият му роман, получил наградата на известно издателство за най-добър млад писател. Преведе я на немски и успя да я продаде в Германия. Беше съвсем отслабнал, смален от годините , от несподелената си любов. Да, сега любовта му към Галя беше несподелена, колкото и странно да беше това.
Издъхна една ранна утрин над първото изречение от четвъртия си роман. Сам! А искаше да пише за чудото наречено живот ... Галя продължи … Христо й беше влял цялата си жизнена енергия, за да може тя да бъде!