автор: Milvushina

Мразеше миризмата на болница. Навяваше ѝ мрачни спомени за баба ѝ, която си беше отишла след дълго боледуване. Кейра надигна глава и вяло я отпусна обратно на възглавницата.
В мислите си все се връщаше към момента, в който бе припаднала в кухнята. Спомняше си като в далечен, неясен сън виковете на голямата си дъщеря, пребледнялото лице на мъжа си и бясното му каране към спешното. Все още се чувстваше много отпаднала, но вече беше по-добре. Искаше да се махне от проклетата болница и да се прибере у дома.

Не беше свикнала да лежи и да бездейства. Разкъсваше се между грижата за двете си деца, работата в издателството, подготовката за изпитите в колежа, домакинските задължения и в последно време ремонта на къщата. Самюел довършваше поредната си публикация и работеше денонощно – почти по сто часа седмично. Това правеше две и половина нормални работни седмици събрани само в една. Всичко лежеше на плещите на Кейра. Между родителските срещи и лекциите нае водопроводчик, намери майстор за банята, а за да спести пари, боядиса верандата съвсем самичка. Когато се опитваше да поиска съвет от мъжа си, той кимваше и се усмихваше разсеяно: “ще се справиш, мила. Ти винаги се справяш.” Баналностите от битовото ежедневие просто не можеха да достигнат до съзнанието на Самюел. Ако искаше кранът да спре да тече или да обзаведе детската стая, Кейра трябваше да свърши работата сама.

Незнайно как преди седмица тя бе успяла да се види на кафе с една от старите си приятелки. “Не торбички, а пазарски чанти имаш под очите си,” ѝ беше казала Ан. “Трябва ти един любовник на теб. Някой страстен, но дискретен, женен като теб. Добре ще ти дойде. ” Кейра поклати глава горчиво: “какъв любовник! Нямам време за такива неща…”
Винаги можеше да си намери извинение за всяка причина, но всъщност беше казала самата истина. Напоследък двамата със Самюел спяха не повече от шест часа на ден, а след това не намираха и свободна минута да поговорят. От любовни ласки не се лишаваха, но често се случваше от изтощение да потънат в дълбок сън преди да са свалили дрехите си.
Всичко започна още преди години. През бременността си и след като роди втората си дъщеря – само 14 месеца след първата – Кейра много напълня. По това време мъжът ѝ непрестанно ходеше в командировки, прибираше се късно у дома, а моментите им на интимност силно се разредиха. Приятелките ѝ, както и майка ѝ дискретно ѝ намекнаха, че Самюел вероятно има любовна афера. Кейра се смя с глас. Нейният мъж нямаше нужда от друга жена. Толкова беше пристрастен към работата си, че тя го опияняваше също като наркотик. През лятото забавяше темпото и се отдаваше на почивка, но щом му хрумнеше нова идея, се настървяваше наново. Кейра се беше убедила, че в тези периоди, ако не му носеше кафе и храна, той щеше да решава уравнения докато изпадне в несвяст от глад и преумора.
Само че жертва на напрежението беше станала Кейра, а не Самюел. При все това умът ѝ се въртеше на бързи обороти и тя се ядосваше, че няма нищо за вечеря и че от началото на седмицата не е поглеждала материалите за изпита си.

На вратата леко се почука и Самюел влезе в стаята. Изглеждаше угрижен и нервно проправяше пръсти през рижата си коса. Той седна до леглото на жена си и взе ръката ѝ в своята. Стори му се крехка, почти чуплива на фона на стерилните болнични чаршафи.
- Как си, миличка?
- Добре съм – каза тя твърдо.
- Искаш ли да се прибираме?
Тя кимна.
- Момичетата ни чакат. Хайде, да вървим вкъщи при тях. Вечерта ще поговорим насаме. Нали?

В колата Кейра облегна буза на седалката и се загледа през прозореца. По пътя към дома не си размениха и дума. Лусия и Мора посрещнаха майка си на прага и тя ги запрегръща. Душата си даваше за дъщерите си. Веднага запретна ръкави да им прави вечеря, но Самюел я спря:
- Нека днес да направим изключение и да поръчаме от ресторант. Момичета, готови ли сте за голяма пица и салата?
Вечерта беше приятно прохладна и четиримата седнаха да вечерят на верандата. В друг ден Кейра щеше да направи забележки на децата си да се хранят прилично и да не цапат каквото им падне със сос, но беше твърде изтощена и само ги гледаше безучастно. Накрая Самюел събра кутиите и разчисти масата.
- Хайде, момичета. Мийте си зъбите и по леглата. – Той им хвърли строг поглед и набързо пресече опитите им да спорят. – Гледайте телевизия до девет, ако искате, после лягайте. Сега майка ви се нуждае от почивка.

Родителите целунаха децата си за лека нощ и се прибраха в спалнята. Кейра седна на леглото и започна да разкопчава едно по едно копчетата на ризата си, но Самюел хвана ръката ѝ.
- Дай на мен.
Жената въздъхна безпомощно. Изобщо не ѝ беше до любовни страсти, но нямаше сили да го спре. Той внимателно свали ризата и полата ѝ, после ѝ помогна със сутиена. Останала само по бикини, Кейра очакваше, че съпругът ѝ ще понечи да целува гърдите ѝ, но вместо това под смаяния ѝ поглед той ѝ подаде нощницата и вдигна края на одеалото да я завие. След това Самюел сам се съблече и легна до нея.
- Да поговорим – каза той меко.
- За какво? – попита Кейра. Прозвуча троснато, пряко на намеренията ѝ.
Самюел не обърна внимание на тона ѝ. Погали я по косата и по бузата. Гледаше жена си съсредоточено.
- Преди да те изпишат си поговорихме с доктора. Тоест той говори с мен, а аз го слушах.

Кейра прехапа език и само с голямо усилие на волята успя да не се ухили. Лекарят ѝ, плешив възрастен човечец с бели мустаци, беше не повече от метър и шейсет висок. Беше от старата школа и излъчваше неоспорима аура на авторитет. Кейра си представи сцената в малкия кабинет: лекарят зад бюрото си, а Самюел, цял гигант в сравнение с него, го слуша с наведена глава като провинен хлапак. Хиляди души годишно минаваха през ръцете на доктора – от социално слаби до съпруги на политици. В кабинета си той беше капитана на кораба. Ни най-малко не му пукаше дали пред него е застанал мияч на чинии или университетски професор.
- Докторът каза, че си припаднала от изтощение, Кей. Имаш анемия. – Самюел прехапа устни. - Все ми повтарят колко си отслабнала, но изобщо не обръщах внимание.
- Както и на много други неща – каза Кейра горчиво.
- Обичаш ли ме още? – попита той внезапно.
Въпросът му я свари неподготвена. Въпреки че го познаваше по-добре от всеки друг, тя никога не можеше да бъде сигурна какво се върти в главата му. Съпругът ѝ беше напълно непредсказуем на моменти. Кейра се замисли над въпроса му.

- Трудно ми е да те обичам. Особено когато с дни не те виждам, щом имам нужда от теб, а ти все работиш и те няма. Понякога те мразя, признавам. Но въпреки това те обичам.
Самюел я привлече към себе си и прегърна гърба ѝ. Кейра усети как я обзема спокойствие и крайниците ѝ се отпускат. Не за пръв път се почуди какво различно прави той от другите мъже, за да го постигне.
- Въпросът не е дали аз те обичам – каза тихо Кейра. – Дори не е дали ти ме обичаш. Въпросът е към кого изпитваш по-силна любов: към мен или към работата си?
- Мислех, че съчетавам успешно и двете.
Нещо в тона му накара Кейра да го съжали. Приличаше на малко момче, насила изтръгнато от дълбок сън, неразбиращо и уплашено. Толкова беше вглъбен в своя свят, че изобщо не забелязваше какво се случва около него и защо. За да не се разпадне брака им, това трябваше да се промени веднъж завинаги. Тя взе бързо решение.
- Сами, понякога не съм сигурна дали имам две дъщери или дъщери и син. Хващам се, че вместо като за съпруг, мисля за теб като за още едно дете, за което да се грижа. Това не може да продължи повече. Не издържам. – Веднъж започнала, Кейра не можеше да се спре и думите сами излизаха от нея. – Знаеш ли колко е трудно да бъдеш невидимата сянка до гениален учен? Старая се, толкова се старая да ти бъда равна, но никога не мога да те догоня! Върнах се в университета, за да събера самочувствието, че не си ме прибрал от съжаление, че не съм никоя, че освен две ръце да чистят, мият и перат, имам нещо и ей тук! У дома всичко е в моите ръце – от възпитанието на децата през избора на мебелите в общата ни спалня до разпределянето на заплатата ти. Уморих се да бъда силна, Самюел. Уморих се аз да бъда мъжът в семейството.

Той я слушаше шокиран и мълчеше.
- Нищо ли няма да кажеш? – попита горчиво Кейра.
- Не знаех – изтърси глупаво той. Тя поклати глава.
- Искам да се почувствам жена, Сами, и да усещам мъжа до себе си. Теб.
Той я изгледа жално. Погали бедрото и хълбока ѝ през нощницата.
- Толкова си отслабнала, Кей... само кожа и кости си станала. Болна си. Не мога да ти позволя да се съсипеш. Няма да ти го позволя. Аз съм ти мъж, ще ме слушаш! Ще ме слушаш, нали?
- Ще видим – усмихна се тя.
- Мисля си за нещо, което казах на студентите си вчера. – Самюел забеляза гримасата ѝ. – Не, моля те изслушай ме. Става дума защо ни е отнело десетилетия, а понякога векове да направим някои прости открития. Да вземем най-елементарния пример, че Земята е сферична и се върти. Едва ли щеше да ни е нужно хилядолетие да го повярваме, ако не беше в пълно противоречие със сетивата ни, които ни казват, че ходим по плоска земя. Дълго време на хората им е било непосилно да си представят, че всъщност сме залепнали за повърхността и висим с главата надолу, както е всъщност. Същото е с квантовата механика. Въпреки категоричните доказателства дори великият Айнщайн упорствал, че “Бог не хвърля зарове”. Искам да кажа, че човешкото съзнание свиква с един тип мислене и са нужни целенасочени усилия да започне да работи по коренно различен, но рационален начин. Затова съм сигурен, че ако тази вечер само си обещаем, че ще се променим, съвсем скоро всичко ще се върне по старому.
- Така е.
- Затова първата ни цел трябва да бъде да променим мисленето си. Мисля, че имаш нужда от ускорен курс, който да ти припомни онова, което си забравила - как да бъдеш жена.
Тя кимна.
- Трябва да се пребориш със себе си и да се научиш да бъдеш зависима от мен. Въпросът не е дали ме обичаш. Въпросът е дали си готова дори за ден да ми имаш сляпо доверие?
Погледнаха се в очите и мълчаха дълго.
- Да – каза накрая Кейра. – Готова съм на всичко.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

---

(П.П. Разбих епизода на две, защото е доста дълъг. За по-сигурно го класирах в Еротика заради втората част, защото не върви да пусна един разказ в два различни раздела)