автор: ringo

Във твоя филм в масовката участвам само,
на надписите в края съм - в "...и други."
Не съм показал качества за твойта драма,
затуй съм без особени заслуги.

Във любовта съм в ролята на Квазимодо,
а Есмералда и не знам коя е...
Гърбушко грозен съм, изкривен ходя,
но в нощите за обич си мечтая...

Живот назаем и под сянка на прокоба!
А любовта в икона съм превърнал.
Не ще повярваш, но възкръснал бих от гроба,
любима, ако имах, да прегърна...

А ти живееш в романтичната си роля,
наивно вярваш във една самоизмама,
но филмът свършва вече - не по твоя воля
и с ужас виждаш, че угаснал е екрана...

И не звучат възторжени аплодисменти,
и не скандира никой твойто име...
Събуждане със болка, не със комплименти!
Ще ми повярваш ли?... За теб боли ме!...