автор: Pipilota

Тиха бяла луна,
мълчалива и нежна,
пръска сноп светлина
и във мен се оглежда.
Първо странно се чувствам
под око от сатен прикована.
После ... сякаш не дишам.
Примирена съм и обладана.

Поглед нежен бавно в сън ме обвива.
Тъй приятно е лунното щастие
да ме люлее в лъчите си
и да ме притежава.