автор: MagMar

Червена роза, сред увехнала градина,
разпръсква тъжен аромат.
От мене ти тъй бързо си замина,
останах аз сама на този свят.

Червена роза и безсънни нощи,
червено вино и притулен жар.
Самата аз не осъзнавам още,
защо си на сърцето господар?

Червена роза търсех нощем, тайно.
Виждах във нея твоите очи,
сама във мрака, пътища незнайни,
на розата с червените лъчи.

Червена роза – вече само спомен,
Откъсната и стъпкана в калта.
Сълза горчива – розов лист отронен
и много неизказана тъга…