автор: angar

Колко часове не спира
да ме мъчи тази криза!
Болката в сърцето влязла
и не иска да излиза.

Откъде се появиха
тези болки страховити?
Лудият Пегас, навярно,
ме е ритнал във гърдите!

Ето те и теб, Смъртѝчке!
Няма нищо, само болка.
Откъсни я, и да тръгваме.
Наживях се - стига толкова!

Не поиска да ме вземе –
явно нещо не ми стига!
Но с любовите приключих.
Стихове да пиша? Стига:

за кога да стихоплетствам,
за кога да богохулствам,
редовете да размествам
и преливам празно в пусто?

Колкото и да гадая,
няма как да проумея:
само Бог единствен знае,
смисъл има ли и де е?

И реших - от днес нататък,
най-спокойно да живея,
с внучетата да се радвам,
и на слънце да се грея!