автор: jara

Прояжда нещо като червей,
останките на моята душа.
Но няма вече там какво да вземе,
останала е само самота.

Коварно зло, надвиснало във мрака,
простряло вред е свойте пипала.
Набирам сили за поредната атака,
убедена, че сама ще се спася.

Не мога да летя!
Никой друг не е виновен,
за туй що всеки сам направи,
и не търси начина да се избави.

Избирам сигурния, лесен начин,
надигам чаша хапче пия,
знаейки, че е за временно спасение,
а не използвам своята стихия.