От своето утре
може би се връщаш,
за да ме срещнеш
тук
и точно днес,
докато аз
към себе си пътувам,
преследвайки
далечното си вчера,
когато те сънувах
морско син,
прегърнал в мене
слънчев хоризонт
и бях готова
да се закълна във смисъла,
че има смисъл
да догоня
сълзата под небесния клепач,
събрала в огледалото си изгрева
за птицата,
която от солта,
опитваше до край
гнездо да свие
в оранжевата влага на вълните
след някакво докосване изгубено,
което вече няма да го има
и няма никога
отново да се случи...
...и помня
как в съня си
я достигнах,
а тя
ме грабна,
за да ме изплаче утре,
където ти
се връщаш морско син,
за да ме срещнеш
точно тук
със думите,
че всъщност
времето не съществува
и можеш...
...само днес
да ме прегърнеш!