автор: suleimo

Моника водеше обикновен живот: домакиня, майка, работеща жена. Единственото и развлечение бяха социалните мрежи. Там контактуваше, четеше и разглеждаше.
Казват, че дявола нямал почивен ден.
Тази жена, която водеше според едни скучен, а според други спокоен живот, сега общуваше свободно.
Казват, че в природата няма вакум. Ако нещо се случва, значи има условия.
Моника разцъфтя. Контакта с различни хора я обогати. Беше провокативна, обичаше пиперливите диалози, точно обратното на реалния и живот. Беше директна, откровена, палава понякога.
Всички около нея забелязваха промените в нея. Усмихваше се, очите и блещукаха, а сексуалният и живот достигна мечтани висоти, както отбеляза съпругът и. Не можеше да се отрече, че това му харесваше. А и кой би могъл?
Само тя си знаеше, че един мъж има в живота и. Друг с пръст не я беше докосвал. Или както обичаше да казва тя:
"Единственият, който я погледнал в очите и оцелял!"
Беше си построила живота като кула от карти, внимателно, планувано, подредено. Докато някой не отвори вратата и стана течение. "Кулата" се срина.
Този някой беше ХАКЕРЪТ.

/ следва продължение /