автор: wingstofly

Била съм навсякъде и всичко съм била -
нарамила сноп пеперуди
съм изкачвала козите пътеки на Сарагмата,
сънувала съм най-сладките сънища,
завита с дантелата на облаците,
по пътя към Охос дел Саладо
съм страдала от недостиг на живот,
размахвала съм червения плащ на бикоборец
и съм била пробождана,
ах, колко сладко съм била пробождана
от абаносовия рог на любовта,
вървяла съм по прашните пътища
между Маракеш и Александрия,
вдигайки облаци тъга под краката си,
умирала съм, изливайки последните си
капки вяра под жестокото слънце на арени,
застлани с тънък слой предателство,
откривала съм човечност
в ледените прегръдки на Йелоунайф,
плувала съм в невъзможно сините води
на Буенавентура, онова недосегаемо бъдеще,
докосвала съм смъртоносните пипала
на кубовидна медуза, така красива,
влюбвала съм се във ветрове -
в нежни ветрове, в безгрижни ветрове,
в ураганни ветрове със мъжки имена,
летяла съм в космоса - сляп ездач,
възседнал лъч съзнание...

От всичките си пътищата събирах само дъжд.

Сега потапям във мастилницата
заострени пера от уморени птици
и пиша с капките
прозрачно-сини думи.