автор: tzvetcomarinov

Постъпката на защитата открито и дръзко нарушаваше протичането на съдебния процес, но адвокат Василев неведнъж си беше позволявал такива волности. С тях бе спечелил името си на адвокат, готов с цената на всичко да защити правото.
Търсен и заплащан достатъчно прилично, особено ако покрай ответника е истински напечено.
Съдия Кортенска можеше да остави защитата да продължи с каканиженето на своята извънредна пледоария, но забеляза изучаващия поглед на софийската журналистка. Гледаше към нея, вместо емоционално развихрилия се адвокат Василев. Очакваше реакцията й, но едва ли ще пропусне усмивката върху някои лица седящи на столове в залата. Не биваше да го прави, но вероятно се подведе, щом го каза.
- Моля защитата да бъде съсредоточена повече по казусите на обвинението. Смята ли, че има да каже нещо съществено, нека заповяда. В противен случай ще бъда принудена да я прекъсна. Обръщам внимание и на всички присъстващи. Намираме се във време за даване показания от свидетели на обвинението.
Имаше подтекст в думите, но мнозина от присъстващите в залата го приеха в буквалния смисъл. Дори обръгналият на какви ли не словестни контри адвокат Василев сбърка.
- Защитавам моя довереник и правото, а не обслужвам параграфи на обвинението.
Това изрече популярният градски юрист и побърза да седне, защото усети гафа. Наложи си волята и успя лесно да се успокои. Тия в залата едва ли разбраха какво стана. От изключенията не очакваше рецедив, трябва да слуша вече свидетелите по делото. Вместо тях до ушите му пристъпи отново гласът на съдия Преслава Кортенска.
- Моля защитата да се придържа към процесуалните действия и ще припомня още веднъж. Разглеждаме дело по член сто четиридесет и две. Нека в пледоарията на защитата има повече върху алинеите една, пет и седем за които настоява господин прокурора.
Какво беше това наистина. Буботене, предупреждаващо за идването на силна буря или поредния скалъпен пейзаж, сочен от някого за възхита на масовката. Младата вълчица в съдийска тога за пръв път изпита колебание около своето истинско място в глутницата. Дали предупреждението, което изпусна току-що от глупост, няма да се окаже сериозен фал, ще разбере непотребно късно. Едва когато тя и останалите присъстващи тук напуснат залата. Можеше да не слуша плямпането на следащия свидетел. Прокурорът поиска явяването му в залата и тя разреши машинално. Уж въстанови хармонията на процеса, но не изпита очакваното удовлетворение. Появи се от някъде в устата й горчилка и упорито отказваше да си отиде.
Прокурорът изглежда прецени, че говорилите и подкрепили с факти тезата на обвинението вече са достатъчни. Не пожела явяването на повече свидетели, а отстъпи ред на защитата. Тя да призове своите за подкрепа на обвиняемия. Сега Преслава трябваше да слуша по-внимателно и ако може да открие нещо съществено, макар и дребно по значение . Да помогне на хапльото, дето е на подсъдимата скамейка. Цопнал е и с двата крака в блатото, а се държи като петел кацнал върху стобора в нагласа да кукурига. Дали някога като юрист ще намери сила и знания за широко общовалидно обяснение на казуса. Защо хора без ясна представа за граници по-често влизат в съдебната зала. Първият негов свидетел по-лесно можеше да се окаже герой на анекдот, отколкото полезен за делото. Трябва сам да е изявил желание да застане пред катедрата за даване показания. С надежда и вяра, че ще му се зачете от когото трябва постъпката. Ето, онова за границата е сюжет и с готови примери за статия, а по-нататък защо не и правен труд върху страниците на специализирано издание. Сега нека изслуша с подобаващо внимание следващия свидетел, който се изправяше пред нея и съдебните заседатели. Чистачката на хотела я свърши направо като слон в стъкларски магазин. Обзета от желание да защити обвиняемия, тя захвана да ръси фантасмагории, заради тях с лекота можеше да бъде подведена за лъжесвидетелстване. Според нея излизаше, че подсъдимият е идвал често в бара и никога не се е качвал горе из стаите на хотела. Те са го подмамили с нещо, което е било между тях, за да ги прекара през границата. Част от присъстващите реагираха на това изявление с усмивка и се наложи намесата й:
- Говорете по същество. - Прикани тя разпалената свидетелка.
И сякаш успя, но до никъде.
- Аз по същественото, другарке. Я ги виж колко са нагласени, лесно ще вземат акъла на мъжете. И какво момче е нашето. Здраво, младо...
Вече трябваше да каже "достатъчно" и помоли, нека освободи място на свидетелската банка за друг. Сервитьорката от бара на същия хотел вече предизвика удивление с прекалената си компетентност по деликатни престъпления.
Очаквано. Пълна некомпетентност и загубено време за процеса. Тя беше отскоро съдия и не можеше още да проумее, защо обвинението и защитата толкова често да водят безполезни свидетели. Такива, дето говорят глупави измишльотини и с една реплика може да отидат в кошчето на секретарката. Прокурорът и адвокатът го разбираха отлично и въпреки това, използваха за правна схоластика. Забавление за присъстващите, ако в залата имаше достатъчно такива.
Съдия Кортенска забеляза предостатъчно подмоли около процеса, намери ги вече за достатъчни, да търси още такива. Затова остави защитата на обвиняемия да повика толкова свидетели, колкото поиска. Не убягна от нейното внимание нещо за което веднага се самопохвали, че адвокат Василев е подценил делото. С друго тя не можеше да си обясни, защо някои от свидетелите му освен безсмислиците, които изговориха, хвърлиха в залата факти, повече в услуга на обвинението. Вярно, нямаше достатъчно аргументи за потвърждението му, но в никакъв случай не биваше да го изключва като вероятност. Друг процес да течеше паралелно с тоя, някъде далеч извън сградата на съда.

Цветко Маринов