автор: ATROPA

Когато аргонавтите след многобройни премеждия по пътя си пристигнали в Колхида за Златното руно, разбрали, че то се намира зад високи стени със зъбери от злато и с кули, стегнати в железни обръчи, и със зазидана огромна тройна врата, обкована с блестяща мед.
А отвън пред нея стояла богиня Хеката, която бдяла с факел в ръка и пазела зорко входа. Тя имала страшни очи, с които пронизвала , като със стрели този, към който отправяла поглед, а а и не по-малко бил страшен гласът й, с който прогонвала, като вихрушка тръгналите към вратата.
„Страшната богиня пазела пътя, заедно с кучета демони с огнени очи. Зад зида, в най-далечния кът, зеленеела сенчеста гора с дървета, отрупани с цвят. Навътре в дъбравата растели лаври, сплитали се гъсталаци от дрян, разпервали клони вековни платани. Между техните корени никнела зеленина. Там растели асфоделии, наред с жълти водни рози с чуден аромат, а също така кипер, тръстика и анемонии, пищно цъфтяща лавандула, ухаещи циклами и целебни перуники. До тях полюшвали глави многолистни божури, ярки минзухари и разкошни черни макове. Издигали стъбла и отровни растения, които носели гибел.
В средата на гората възправял снага нагоре необхватен дъб, който разпервал наоколо могъщи клони. На един от тях, много нависоко, било преметнато Златното руно.
Ужасен змей пазел дъба и денем, и нощем. Грозното чудовище, покрито цялото със златни люспи, било омотало стройния ствол на дъба с исполинските спирали на змийското си тяло. Този змей не знаел ни сън, ни дрямка. Той бил неуморен страж, святкащите му очи зорко оглеждали всички посоки.”
Аргонавтите решили, че единствено Орфей може да им помогне с магическата си сила. След като се съгласил Орфей тръгнал сам към входа, пазен от богинята с факел в ръка. Когато го видяла Хеката, останала учудена от дързостта му. Как така някой си простосмъртен може да нарушава спокойствието й. И веднага го стрелнала с погледа си, а с гласа си, като вихрушка се опитала да го прогони. Но той, не само, че не побягнал от уплаха, а опънал струните на седемструнната си лира и запял. Тя била пленена от чародейния му глас. А и бил много хубав. Затова решила да го има завинаги. Когато свършил песента си, Богинята го попитала: - Какво го води при нея? Той й отвърнал, че му трябва Златното руно. Тя се засмяла и му казала, че може да му помогне само, ако го победи на игра с кокалчета. Но ако той загуби ще стане неин роб. Орфей се съгласил и този път не повторил грешката, която допуснал с Евридика. И след като я победил, тя удържала на думата си и му помогнала да вземе Златното руно, като заедно с Орфей тръгнали към огромния дъб, стегнат от зловещата прегръдка на змея. И когато чудовището заплашително засъскало с отровния си език, Хеката вдигнала пред очите му пламтящата си факла, а Орфей изтръгнал от лирата си вълшебни звуци, с които така го омагьосал, че грамадния дракон се разплакал и сам му свалил от клона Руното.