автор: Mitko19

В изкуството мнозина са звезди -
залязват стари и изгряват нови.
Съперничество между тях кипи,
за слава те на всичко са готови.

Щом някъде се появи звезда,
наоколо се скупчват сателити,
които покрай нея се въртят.
(Угасне ли, към следваща отлитат.)

Живеят в някакъв измислен свят,
неспирно идола си възхваляват.
Мъждукат с отразена светлина,
а мислят, че вселената огряват.

Изглежда им естествено това,
заложено е в тяхната природа.
Ала дали голямата звезда
е винаги любимка на народа?

Макар, че е космическо джудже,
живот ни дава нашето светило.
Звезди огромни има, ала те
самотни са, наоколо - мъртвило.

За да е истинска една звезда
и дълго публиката да пленява,
тя трябва да дарява топлина,
а не със блясък да я заслепява.