автор: nikikomedvenska

-Кой на портичката хлопа? –
пита баба с яка сопа
и вратата не отваря.
А отвън се отговаря:
- Аз съм, лоша Баба Яга,
дето хич не й приляга
да е вече Баба Яга.
Подир мене е Снежанка,
гладна като партизанка.
Седем хърбави джуджета,
Баба Меца с две мечета -
всички - бедни емигранти
с долни гащи на тиранти.
- Леле! - плахо баба рече.
- Що сте толкоз надалече?
Тук не помним хич дори
Тилилиейските гори...
- Миналата есен значи
Гарван черен се разграчи,
че във царските палати
влизат евродепутати.
Погнали Лъва навънка,
без да хапе, без да мрънка.
Няма мои, няма твои,
всички приказни герои -
хора, зверове, пернати,
станахме на демократи.
Кума Лиса - дърта мента,
я избраха в парламента,
тя обаче, кюта-пата,
лапа за по сто мандата.
Кумчо Вълчо - охранител,
Косето - счетоводител,
Зайо Байо с пълна чанта
мъкне зеле на аванта.
Имаме си министерства
за грабежи и за зверства.
На джуджетата добрички
взеха златните парички
за кюфтета и заплати
на министри, депутати.
После пък на Баба Меца
конфискуваха медеца,
че продавала с гърнета,
без да внася Дедесе-то.
А в аптеката в гората
Костенурката, горката,
изпищя като заклана,
щото данъчен я хвана,
че без касова бележка
изцерила Ежко Бежко.
Виж ме мене, Баба Яга,
под лъжичката ме стяга -
славните ни депутати
ми отмъкнаха метлата,
че да ходят по селата
да морят електората.
Вече хич не ми приляга
да се казвам Баба Яга.
Па се сбрахме недоволни,
гладни, хърбави и болни,
без магии незаконни
и без вноски пенсионни -
все Снежанки и джуджета,
Баби Меци и мечета,
грабнахме си чукалата
и напуснахме гората,
щото тая демокрация
си е жива ликвидация!