автор: tzvetcomarinov

Съдия Преслава Кортенска добре съзнаваше колко е напрегната.Усещането беше почти същото като онова за нейното първо самостоятелно проведено дело. Охранителят на входа я поздрави с "Добър ден", а тя му отговори сухо, почти
троснато. Не извади усмивка и срещу адвокатката дето се разминаха в коридора. От нея бе взела достатъчно практически съвети за професията, а ето сега, не отдели поне секунда време да засвидетелства уважение. Можеше да извърти тяло поне и каже реплика на едно от лицата, които носеха авторитета на тая сграда.
Доволна от нейното състояние трябва да е секретарката по делото. Възрастната жена със сигурност пресмята непрекъснато колко й остава до пенсионирането, а минава за перфектна служителка. Не криеше своето негативно отношение по недостатъчния опит на младите юристи и особено към представителките от нежния пол. Наричаше ги зад гърба им "фръцли" и смяташе, че непознаването на параграфи и алинеи, компенсират с поклащане на бедрата.
Сега тя влезе и с професионална точност доложи, призованите по делото са налице, прокурорът и адвоката също. Не пропусна да подчертае обстоятелството, че залата е пълна. Малката изненада. Кортенска обяви процеса за открит и нямаше правни основания да е обратното. Увлечена в личния живот и проблемите, тя беше пропуснала да се впечатли от нещо важно, заслужаващо вниманието й. Последните седмици, националните медии бяха взели на мушка "трафика на хора" и днес върху столовете щеше да види нови лица. Освен ония, редовните, скучаещи възрастни и ненаситни за съдебна хроника, имаше и такива. Дето спазваха до края принципа - "око да види, че нещата са такива".
Посрещнаха я станали прави по местата си. Обяви началото, а свидетелите веднага положиха клетва. Прокурорът и адвоката размениха обичайните реплики около процесуалните формалности, а тя използва времето да разгледа присъстващите. ГОЙ беше изпратил един от копоите си дето пазят вилата. Ушите винаги са полезни, а подсъдимият седеше дразнещо спокоен и дори излъчваше настрани яки дози от непукизъм и безразличие. Ако не е поредният тъпак дето се отзовава на това място, тогава главата му изглежда е претъпкана от неговия адвокат с уверението "Не се притеснявай. Всичко е решено". Може и така да е, но то се простираше вече между границите на "условна" и "шест години", което заслужаваше поне малко притеснение. Жената и юристътът в Преслава си отслужваха често ивзаимно с наблюдателността, когато им дотрябва. Нямаше как да пропусне лицето на втория ред. Жената е поне пот-шест години по-възрастна от нея и не крие с какво се занимава. В скута лежи микрофон с отдалеч разпознаваем стикер за принадлежност към изданието и неразтворен още бележник. Местните журналисти съдия Кортенска познаваше добре, рядко влизаха в залата. Предпочитаха комплектованите изявления на съдебния пиар или говорителя на полицията. С какво това дело трябва да е заслужило по-специалното внимание на известния столичен всекидневник. Нейното ще трябва да се съсредоточи върху онова, което говори прокурора. А той спомена нещо, което не биваше да се чува от седящите на столовете. Дори подчерта факта, подсъдимия има висящи дела за почти индентично престъпление. Е, вече наистина процесът, който до преди десетина дена изглеждаше лек и дори скучноват, неясно по какви причини започна да натежава до болезненост. Адвокатът логично възрази, че казаното от обвинението няма отношение за разглеждания случай и тя веднага го подкрепи. Дано го е чул и копоя, иначе залудо ръфа от парите на своя шеф. Не знаеше с никаква гаранция дали нещата стоят именно по тоя начин, но все тая. Защо изпод незначителната външна роля, която изтъкваше пред другите, мутрата да не прикрива същинската. Да е от хората, които изкарват главните мангизи. Не познаваше добре организацията и никога до сега не прояви интерес да научи повече за нея.
Адвокат Василев седеше на своето място разсеян, предоверил се на рутината. Разчиташе в тоя процес да няма изненади, затова пропусна, че следващия свидетел отново е на обвинението. Прие факта с някакво вътрешно сепване. Такова като при дрямка, когато някой ви докосне леко и деликатно с ръка за пробуждане.
- Моля обвинението да задава своите въпроси към свидетеля - говореше Преслава.
Добре, нека си го прави това прокурорът щом иска. Той ще разчита на обиграността си в слушане. Отдавна изтекоха годините, когато съпреживяваше всяка дума на изправените пред свидетелската банка. Сега тоя вече не биваше да се слуша с половин ухо, защото от него зависи най-важното в целия съдебен процес, дори определянето размера на присъдата. Като истински представител на своята професия, изложи точно и делово случилото се на граничния пункт. Прокурорът сякаш нямаше работа. Мълчеше и не зададе нито един уточняваш или насочваш вниманието въпрос. И съдийката не прояви излишно внимание или дребнавост при говоренето. Слушаше така, сякаш в ушите й да идваше онова,което иска да чуе.
Като истинска породистка хрътка, защитата на обвиняемия усети навреме накъде отиват нещата. Използва времето докато влезе следващия призован, да впечатли съда и публиката с краткото си изявление.

Цветко Маринов