автор: hristam

Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет кила.
- Ама че проклета работа, проклет да съм! - избумтява, все още вторачен в Пит, който се гмурва в едно такси. Дребния има навика да се пристрастява периодично към някоя дума и да я пробутва навсякъде. Когато ме зяпва с познатия шашардисан израз ми се иска в едно и също време да се разкикотя като побъркан, да се разрева и да му отперя един здрав тупаник. Никога не съм правил нито едно от трите, просто го изчаквам търпеливо да събере лицето си в един малко по-приличен вид, но той продължава да дудне смаян - Балет ли каза наистина? И ще пропусне мачът заради някакъв проклет балет?
- По-точно заради момиче - осведомявам го пестеливо.
- Ааа - проточва Дребния и се умълчава. Почти го чувам как мисли.- Нямах идея, че има ново гадже.
- Е, и аз нямах - признавам и мятам фаса в близката локва.- Случайно разбрах.
Работата е там, че когато Пит е влюбен за това знаят и уличните кучета. Откак в детската градина се сбих с него заради първото си увлечение по момиче съм наясно, че той винаги ще бъде победител в това. Красавец е, висок, светлокос и синеок, и това Пит всъщност му го измислиха влюбените ни съученички още в началното училище, понеже им приличал на Брат Пит. А те всички бяха влюбени в него...Той чудесно се възползваше от това, харесваше му да бъде обгрижван и глезен, но показваше чувствата си много пестеливо. Това караше момичетата още повече да лудеят по него.
Чак преди да завършим се влюби наистина. Тя беше по-голяма от нас, гостуваше на свои близки едно лято, и тогава за първи път го видях различен. Сякаш някакъв бент се беше отприщил в него и той не спираше да говори за нея. Е, да, досадно беше, но и някак величаво.
И двамата с Дребния все още не бяхме покосени от това чувство и изпитвахме респект пред въздействието му върху Пит. Имахме усещането, че приятелят ни е завинаги променен.
Само дето това завинаги трая до края на лятото. После двамата с него заминахме да учим в съседния град, където ни приеха студенти, а Дребния остана да помага на баща си в работилницата.
За около два семестъра Пит смени пет приятелки, в две от които твърдеше, че е адски влюбен. Някъде около това време се влюби безобразно и в съпругата на един от преподавателите ни, но, слава на Бога, мина му бързо. Иначе можеха да се забъркат такива каши, че още настръхвам, като се сетя.
Последната му любов беше една пищна барманка, с която се беше задържал няколко месеца. Двамата с Дребния страшно я харесвахме, защото освен, че беше хубавица, беше и много забавна и май беше единствената от всички гаджета на Пит, която наистина обичаше да е в компанията и на трима ни.
Точно затова краят на връзката им учуди толкова Дребния. А аз бях направо огорчен, понеже Пит за първи път не пожела да сподели с мен какво става. Изведнъж стана потаен, криеше се, когато говори по телефона, изчезваше нанякъде "по работа" и се случваше да му звъня, а той изобщо да не вдига.
Имах някои подозрения, понеже на последния купон забелязах, че цялата вечер не се отдели от кльощава, остроноса особа с очила, а едно поне знам със сигурност - хареса ли някоя, той буквално се залепя за нея. Особено в началото на връзката им.
Но това момиче нямаше нищо общо с красавиците, по които той обикновено хлътваше. Беше толкова безлична, че ако не беше странното му внимание към нея, вероятно изобщо нямаше и да я забележа.
Две седмици по-късно една вечер в бара приятелката му ме посрещна подута от плач и разбрах, че са скъсали. Казал й, че има нужда да остане насаме със себе си. Каквото и да означава това.
Е, малко по-късно ми стана ясно какво означава, понеже подслушах няколко телефонни реплики, а една вечер ги мернах в центъра. Беше със същото слабо момиче с очилата, излизаха от библиотеката. Тя оживено му обясняваше нещо, а той я зяпаше като омагьосан и носеше купчина книги. Жалка картинка, такова нещо никога не бях очаквал точно пък от него. С Пит се случваше нещо, което никак не разбирах, притесняваше ме и точно затова започнах да го дебна.
Положението започна да ми се изяснява лека-полека, когато мернах няколко разменени реплики между двамата по скайп. Напоследък Пит много внимаваше да не съм наблизо, но освен всичко друго беше станал и доста разсеян, и аз мигом се възползвах от това.
Гледай ти, казах си, ето я тайната - очилатката му връзваше тенекии. Извиняваше му се,че не появила на срещата, но не могла да му се обади, понеже...А тази седмица била много заета, не искала да го ангажира, защото не била сигурна дали ще има време. Пит смирено приемаше извинението й и й предлагаше да я заведе на балетния спектакъл, за който тя била споменала. Същия този балетен спектакъл, заради който с лека ръка бе отхвърлил възможността да гледа любимия си отбор с нас...
Нахвърлям на Дребния как стоят нещата, като спестявам някои подробности, за да не го натоварвам излишно. Той обаче смело се хвърля в боя, очевидно силно загрижен за общия ни приятел.
- Може пък да е много умна, проклетницата - разсъждава той. - Сигурно това му е по-интересно, понеже е различна от кукличките, с които се вижда обикновено.
Самият той винаги се е респектирал страхотно от умни жени. Интересното е, че приема умният мъж за себеподобен, докато умната жена счита за едва ли не някаква по-висша раса човешко същество, почти богоподобно.
- Не разбираш - подсмихвам се на наивността му. - В тая игра умът няма особено значение. Малката просто не го боготвори както правеха другите. Изглежда за нея са по-важни други неща. А той не е свикнал на подобно отношение, това е нещо ново за него. И като всеки мъж иска да я завладее, да я пречупи, да я подчини. Знаеш - мъжете сме ловци, имаме нужда да гоним плячката си. По-интересно е - намигам му, но не знам дали съм достатъчно убедителен. Сигурно защото и двамата знаем, че сме от ловците, дето не биха имали нищо против плячката поне веднъж сама да падне в ръцете им, вместо да полагат неистови, и най-често безплодни усилия да я хванат.
- Нямам идея - клати глава той. - Само знам, че никога не съм виждал Пит такъв...А влюбен съм го виждал много пъти. Това е различно.
- Различно, различно, докато му се хвърли на врата като другите - предричам уверено.- Дай им малко време и сам ще видиш!
Мина повече от месец, докато Пит реши да ни я представи официално. Стана ми ясно, че тя го кара да се чувства несигурен по отношение на връзката им - беше някак дръпната, своенравна и не обичаше да се съобразява с никого. Той обаче беше хлътнал повече от всякога и ако не ни беше запознал до този момент, то беше защото имаше куп страхове, свързани с тази връзка. Както скоро стана ясно новата му приятелка имаше навика да изчезва без никакво обяснение, и той нямаше връзка с нея дни наред, което го съсипваше. После изведнъж цъфваше сякаш нищо не е било, и той забравяше всичките си тревоги, щастлив, че е с нея.
И аз, и Дребния виждахме, че се е променил много и това не ни харесваше. Не даваше и дума да изречем срещу нея, държеше се враждебно и беше страшно изнервен. Не знаехме какво да правим, друго не ни хрумваше, освен да го мъкнем по приятелски сбирки, но и това не го промени. И сред най-лудия купон той си оставаше като един самотен Робинзон, заточен на своя остров.
Промяната дойде една вечер, когато по случайност бях решил да си легна по-рано, за да мога да стана навреме за утрешния изпит. Чух го като се прибра - пееше си нещо, и май си говореше сам. Естествено помислих, че се е наквасил някъде и станах да помагам. Обаче се оказа нещо съвсем различно - човекът беше в еуфория. Не само, че него не го бях виждал толкова щастлив - не бях виждал толкова щастлив човек по принцип. Запрегръща ме и не спря да говори близо час, като всичко се свеждаше до това, че родителите й заминавали на работа извън страната за дълго и го поканила да живеят заедно.
- Разбираш ли, разбираш ли - подскачаше той от вълнение, - аз дори не вярвах, че особено държи на връзката ни, а тя...Представяш ли си, иска да съм до нея,да живее с мен, обича ме!Влюбена е в мен, разбираш ли!
Споделих радостта му, доколкото това беше възможно, понеже в целия този вихър от емоции нямаше много място за моите собствени. Освен това той изведнъж се сети, че точно сега трябва да започне да приготвя багажа си, за да може утре рано да е готов да се пренесе в дома й. Не поиска да му помогна, благородно ме отпрати да спя, понеже се сети за утрешния ми изпит. Убеден за пореден път в благотворното въздействие на любовта, доволно се шмугнах в леглото и оставих Пит да се подготви за най-щастливата утрин в живота си.
Беше ранна утрин, когато будилникът бръмна в ухото ми и ме изстреля от топлата утроба на леглото. Измъкнах се тихо, защото в просъница се сетих за Пит и снощните ни вълнения. Не исках да го будя толкова рано.
Зареждах кафеварката, когато го видях. Седеше на стола до масата и беше наченал - ако съдя по наситената миризма и по фасовете в пепелника - сигурно втората кутия цигари от снощи.
- Хей, рано си станал и май вече изпушваш и моите цигари - започнах бодро аз, но нещо в изражението му ме спря. - Случило ли се е нещо?
Той като че ли чак сега ме чу и видя. Сякаш идваше много отдалече и му трябваше време да приеме тази реалност.
- Добре ли си? - вече не на шега се разтревожих. Не ми харесваше това, което виждах, изобщо не ми харесваше.
- Не знам, Фил - въздъхна. - Не знам. Може и да не съм.
- Лошо ли ти е, какво има? - огледах се наоколо, и изведнъж се притесних. Нещата му стояха разхвърляни по леглото, куфарът отворен и празен.- Тя ли нещо...?
Кафеварката просвири и той се размърда.
- Бих пийнал едно кафе. Не съм мигнал цяла нощ.
Докато му наливах погледна часовника.
- Ще звънне всеки момент, обеща да ме събуди, за да се пренеса преди да тръгне за лекции...
- Аха. Какъв е проблемът тогава?
Той отпи глътка кафе, запали поредната цигара, след което нервно я загаси.
- Един Господ знае...може би просто не съм... - объркано започна, но точно в този момент телефонът иззвъня и той ме погледна стреснато.
- Сигурно е тя - подсказах му.Вече започвах да се досещам какво се случва, но след снощният му любовен танц все още не можех да приема промяната.
- Сигурно - прошепна и наведе очи. - Моля ти се, обади се ти. Кажи й, че ме няма.