Със тебе се сливаме страстно и мощно,
дарявам те с ударна доза любов!
И чувам да шепнеш във тъмното: „Още!!!”
От древните още познатия зов!
Извиваш се – тънка и стройна тръстика,
подвластна на страстно-вълшебния миг!...
Не мога да мисля!... Горещо откликвам...
Ти с мъка удържаш зад зъбите вик...
Взривени желания властват във мрака
и сбъдват мечта по любима жена!...
До мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без дъх...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана,
отвън срамежливо наднича луна...
Безпаметен също, без дъх съм останал!
Така е, щом любиш мечтана жена!...