автор: bojenski

Красиво си и ароматно дивно цвете!
Обичаш свободата, синия простор...
не спуснато перде.
В душата ти любов живее,
душа ти за любов копней.
Дори кога се спусне есен златна
и вятър похитлив цветът ти разлюлей.
Живот здравей е ангелската песен
политнала над езерата-твоите очи.
Понесло в бели си ръце
на слънце топлината
развяваш руси си коси-
прабългарското знаме
високо във Балкана родна реч звучи.
Окъпано от дъждове, калено в снеговете
ти няма своя род да предадеш,
че твойте корени са святи,
достойно, гордо, своята съдба ще понесеш.
Красиво , дивно, балканжийско цвете,
как искам да отпия сладкия нектар на твоята душа.
Щастлив да литна,
па, ако ще в небето да загина.
Аз знам кога изгаряш силно свети,
когато гниеш липсва светлина.