автор: Narwal

- Вие сте извънредно нахален човек, Екселенц! Да ми причините такива неприятности заради този…, този Константин…, да ме принудите да се оправдавам пред посланика на османците като малчуган за неспазване условията на договора…
И сега отново заставате пред мен с молба да помагам именно на този българин. Не смятате ли, че наглостта трябва да има граници?!

Лицето на папа Бонфаций ІХ пламна от гняв. Той прекара копринeната си кърпичка по изпотените си коси и продължи:

- Нима не разбирате, че искате от мен да вкарам в огъня не само себе си, но и целия католически свят, който и без това е в пламъци от войни и междуособици?... А сега и османците…Само те ни липсваха, за да се заличи нашият свят завинаги.

- Аз именно за този свят го правя, Ваше Светейшество – отвърна спокойно Филибер де Найлак, който за разлика от папата не даваше воля на гнева си, въпреки че същият го изгаряше отвътре.

Нима всичките лекции по рицарска доблест, които именно Ватиканът му бе изнасял, бяха мях, пълен с въздух. Нима целият му живот, посветен на защитата на слабите, на милосърдието и добросърдечността за славата Христова, е бил само една химера?! Една измама, която бе създадена, за да го има това, до гроб вярно на Папата рицарство? Вече за втори път Великият магистър нервно търсеше дръжката на меча си с едната ръка, а с другата…възпираше първата… Нима Луи Орлеански не е единственият Юда сред Христовото воинство?! Тези мисли направо пържеха мозъка му, но Филибер реши да се държи мъжки и този път. Той помнеше думите на Константин: „Освен с кръв, може да се плати и с разум...” Изглежда обаче разумът липсва много често не само на османците..

- Нима забравяте, Ваше Светейшество, че след България и Влахия поред в плановете на Сюлейман идва католическият свят – Маджарското кралство и кралство Полша? А през тях пътят до Рим не е чак толкова дълъг. Или Вие мислите, че изтерзаната от войни Европа ще възпре ордите на неверниците, за да спаси Рим?! Не са ли именно Мирчо Стари, Константин ІІ Асен и Стефан Лазаревич истински мъченици за Христовата вяра? Със своята кръв те не бранят само себе си и своите земи, но спасяват Европа и Рим…Аз не Ви моля да се намесваме с военна сила, а само да подтикнем брата на Сюлейман – Муса Челеби – да тръгне към Адрианопол. Нещо, за което той самият отдавна мечтае. Годините, прекарани от него в плен на Тимур, са го озлобили и още повече разпалили властническите му амбиции. Той иска да стане султан. Защо да не му помогнем? Трябва само да намигнем и да му предоставим кораби, за да прехвърли войските си на европейския бряг.

Пиетро Томачели като че ли излезе от папската си роля, когато слушаше тази реч на Великия магистър. Пред очите му се разкриваше един добре обмислен план. Този френски нещастник имаше остър ум. И не само това... Имаше твърда воля и дяволска упоритост в стремежа си да постигне своето. Дали пък да не го послуша? Дали не е по-добре вмество да избиват християни на Балканите, неверниците да се избиват помежду си?… И не защото са неверници, а просто защото са ...по-голямата заплаха. Който и от двамата – Сюлейман или Муса Челеби – победи, след това ще бъде далеч по-сговорчив с Ватикана, защото ще бъде изтощен и няма да има сили за нова агресия. „Ех ти! Бедни ми рицарю... – мислеше си папа Бонфаций ІХ – още много има да учиш.. Но не е правилно да признавам победата ти така лесно. Не е правилно да признавам, че в твоите разсъждения има повече разум, отколкото в главата на наместика на Свети Петър на Земята.”

- Добре говорите, Екселенц. – каза папата – Но признайте си, че нè загрижеността Ви за Европа Ви е накарала да оставите крехкото си спокойствие на острова и да се вдигнете да дойдете в Рим. За такава постъпка ... определено ролята има ... жена! Не ми казвайте, че онази българска принцеса Ви е безразлична. По очите Ви личи, че не е! Нима мислите, че аз не познавам жените? – лицето на Пиетро Томачели грейна в лукава усмивка. Спомни си годините, когато просто не беше папа Бонфаций ІХ. Как силно харесваше жените. Тогава още не знаеше, че те са дяволско творение. Напротив намираше, че ако нещо от Рая е слязло на земята – то тава са те Жените. Красиви и неустоими, привлекателни и омагьосващи. А когато са надарени и с разум. О! Тогава просто се предаваш без бой, защото иначе позорът е още по-голям.

Филибер де Найлак не бързаше да отговаря. „Ех ти! Стар негоднико! Нима си мислиш, че ще ти кажа наистина какво мисля?! Не! Отговорът ми ще бъде в твоя стил.” – помисли си Великият магистър.

- Тази жена заслужава да дойда в Рим, не само зарази нея, Ваше Светейшество. Тази жена заслужава да отида на края на света и заради святата кауза на живота ù – свободата на християнска България . Тя е жертвала себе си, за да плати греховете на родните си братя. Тя е превъзмогнала омразата и помага на племенника си като на роден син. Тя защитава народа си, без да мисли за живота си. Колко европейски принцеси са способни на това? Такава жена заслужава помощта на един рицар.

- Не сте искрен, Екселенц! – каза папа Бонифаций – Но нека бъде Вашата воля! Ще изпълня молбата на Кера Тамара. Българите ще имат време да си поемат въздух.