автор: na_de

"Дар от сърце" - е приказка в читанката. Българска, народна. Започвам да им я чета. Като че писана точно за тях! Тримата братя тръгнали към чужбина, пари да печелят...

Като чуха "чужбина" и "пари", веднага се оживиха! Че как няма - нали преди седмица само за Германия с родителите си замина Божидарка. Бащата Огнян и майката Силвия са там от година, дойдоха един ден в училище да я отпишат. Ще я водят и нея в Германия. "Ааа, госпожо - казва ми Силвия - там детските са много повече от тука! Ако изкараме пет години, като се върнем, ще получаваме тук големи пенсии на старини..." А пък бащата на дребния Гени от първия чин, замина и той само преди седмица. Направили паспорти и за сестричката, тя още по-малка, само на годинка и половина, но нещо се разболяла и останаха с майката, тия дни щял да се връща да ги взема и тях...
Чакайте, че много се отплеснах. Чета им, значи, приказката, те слушат в захлас. С ококорени очи, не мигват. А какво въодушевление настана, когато стигнахме до третия брат! Овчарят му наброил припечелените пари, натрупал ги на купчина... Ех, бабам! Обаче казал: "Парите давам без сърце... но ето, тези три ореха, давам ти ги от сърце!" Ха сега, де - какво да избере момчето?
И не щеш ли, избрало орехите, защото са от сърце!
Обаче, като тръгнало да се връща, по пътя огладняло, а няма трошица хляб... Счупило момчето първия орех, да залъже глада - и, виж ти чудо! - от ореха започнали да излизат овце, цяло стадо...
Пък като счупило втория орех - от него излезли два млади вола с големи рога! А пък подир воловете - кола... "Каква марка кола, госпожо?" "Каруца, каруца - пояснявам - като каруците в Махалата... само че малко по-друга." Ех, като чуха каруца! Че то, който има каруца, е много богат, патрон! И като завършек на идилията: "Лятото, госпожо, става и файтон!"
" А "два млади вола" - госпожо - какво е?" "Все едно - казвам аз - като два коня... " Като чуха, че към каруцата има и кон, и то не един, ами два, повече обяснения не им трябваха.
Остана третия орех. От него пък излязло едно момиче, много красиво, толкова хубаво, че не може да се опише! "Води ме в бащината си къща - казало то - да ти бъда невяста!" И пояснявам - булка, значи, станало красивото момиче, жена и като се върнали, направили сватба!
Тук рискуваме да изпаднем в пълен битовизъм, защото сватбата в Махалата е цяло събитие... обаче не това е целта на урока. Целта на урока е, драги читателю, от малко по-философско естество, да отделим материалното от духовното, или, с други думи, какво да изберем - парите или орехите?
Целият клас, гора от ръце:
"Парите, парите, госпожо!"
Само Еми, крехка, нежна, руса, като кукла, вдига свенливо ръчичка и казва с тихо гласче: "Аз избирам орехите... Колко е добричък този брат!"
Подкрепя я Цветка. Две три минути мълчание... Гошо, който отначало избра парите, сега пък се обърна: "И аз избирам орехите!"
Като го знам какъв е пресметлив и как рекетира по-малките за пари, значи бая мислене ще да е било през тези минути...
И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се обажда Митко:
"Аз избирам момичето!"
Да, същият Митко, на първия чин, дето усмивката му не слиза от лицето... А сега, един такъв, сериозен, задълбочен, пак повтаря: "Избирам жената!"
...Е, това е вече краят на урока, какви изживявания, мисля си, предизвика тая приказка! Но на, дяволът си няма работа и гледам, че Цветка прелиства читанката и ме гледа в недоумение.
"Кажи, Цветке?" - питам.
"Госпожо, ама това момиче май е същото като мързеливата снаха?!"
"Така ли?" - казвам.
"Ами да, вижте картинките!"
Мамка му, казвам си на ум, ама така е! На кой да му дойде на ума! Картинката към приказката "Мързеливата снаха" и към "Дар от сърце" - една и съща! Една и съща рисунка, същата руса коса, същото лице, само дето мързеливата мома е полегнала и гледа изпод око, а тази е права и ококорена... Ех, да ми падне в ръчичките тоя художник, дето ги е нарисувал тия моми еднакви, че да видите той какви очи ще ококори от зор!
Ха сега иди им обяснявай на децата... "Деца - казвам - предният час учихме ли за гъби-двойници?" "Учихме, госпожо!" "Е, така има и картинки-двойници!"
А Верка ме успокоява:
"Госпожо, те си приличат, ама не са еднакви...може пък да са само сестри!"