автор: vyatur

Там горе в планината,
ти нашата къщичка избра,
на старини да сме си двама
далеч от всяка суета.

И двама бързахме към нея,
изпълнени със хубави неща,
какво да натъкмиш на нея,
та най-хубавата да е тя.

Мечтите бяха тъй чудесни,
изпълнени с вяра и любов,
че има за какво да се живее
и това ни даваше криле.

Но ето, случи се така,
че тя се появи случайно
и всичко рухна в пропастта,
която ни погълна двама.

Дали ще имаш сили ти
да ни спасиш от гибелта,
далеч от днешните злини
отново тук ръка в ръка.



Елена Ивяанова