автор: Royzi

Затваряш очи за да прогониш миналото,сваляш завесите за да не те гледат лъчите на слънцето.Компаса на мислите ти сочи север вместо юг. Идва следващия ден представи си ,че си младеж гонещ мечти,обичаш приятелите си но не обичаш да гледаш лицата им смутени и утешени от алкохол и цигари.Колко можеш да търпиш изгубения свой идеал?
Кой е той? Има ли го изообщо? Да, има го въпреки всичко млади човече.Но представи си : Ти си човек с амбиций,искаш да завършиш,да следваш,да пътуваш,да учиш още и иследваш света за да разбулиш тайните му и да постигнеш всичко дори и с идеята на перфекцйонизма да гониш и хванеш идеалът на своето аз и зграбчил мига да погледнеш в огледалото на едно стоиностно бъдеще.Ах на крилете на мечтите е лесно нали? Днес не ,че е не възможно всичко това да ти се случи обаче истината е ,че търсейки приятели и намираики "приятели" .;Забравяш целите си ,забравяш ги нали? Питаш се -къде е онова мое слово от преди строщо път в онзи миг,миг на искреност и величие? Без отговор носиш се по течението за да откраднеш усмивка от всеки следващ ден,а когато видиш,че може да не осъществиш все-пак мечтите си за жалост разбираш,че ти е твърде трудно да навлезеш в ритъма на този ти от преди,почти смазващо може би .Минават дните но ти още чакаш нчкой да ти донесе изгубения твой идеал,самоче този някой е просто химера,той е в ума ти но не е рален.Остава ти само едно да отвориш очите си и да си спомниш кой си . Онзи от предишните години с наградите и успех който всеки може да мечтае а сега вече и ти .Питането от теб към теб съмият е : Ще го върнеш ли? Думите са силни ,могат да стигнат далеч,болят повече от шамар но трябва не просто да си играем на думички а да ги съберем с действията.Хвани мечтите на живота си дръж ги здраво и сложи Бог на 1 място за да издигне платната на твоя кораб и, когато това се случи припомни си за изпитанията и загубения но и намерен свой идеал и виж кои си станал и какво си постигнал днес.