автор: hudognika

Танцувах с радост до припадък.
На музиката тактът ме влуди.
Играх,но в стъпките танцувал е и адът,
усмихвайки се,готвел ми беди...

Не го усетих омаяна от танца.
Смехът извираше от моите очи.
Напрежението избирало е шанса
тялото напрегнато да облекчи.

И аз танцувах оставила умората.
Краката ми жадуваха на танца песента.
Сърцето ми не сещаше злокобата,
очакваща ме във тъмата на нощта.

Затуй среднощната омая ме заблуди.
Без страх прегърнах черната й самота.
Бедата скрита чакала е мойте стъпки,
за да спре на радостта смеха...

И в миг светът загуби нежна прелест.
Танцът се разкъса и безчувствен залиня.
А аз лежах покрусена от страх и горест-
край недостоен за освободената душа.

Танцувах с радост до припадък.
Музиката чувствена душата обсеби.
Играх,танцувайки във такт със адът-
безапелационно страхът отново победи.