автор: PeterVan

Обичай ме сега, когато
все още млад съм и красив.
Със мисли - самородно злато,
сред бит - несъвършен и див.

Не си измисляй бариери
и коловози на душата,
защото любовта се мери
със скоростта на Светлината...

Обичаш ли ме днес и утре
светът ще бъде по-красив.
Целувам ли те всяка сутрин,
след сто години ще съм жив.

Какво са само сто години,
днес Тук сме, утре - Там!
За мене ти си светло вино
във портИр на Божи храм.

Любовта ни е причастие
от тъмен свят към светъл свят.
Ти си ми Вселенско щастие,
аз съм твоят Дух крилат.

И със вятър във крилете,
със развята бяла грива
с теб сме облак във небето,
в Седмото Небе щастливо!